Определение № 135 от 20.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2013 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба на А. Д. Т. и С. Л. Т., приподписана от пълномощника им Н. А., срещу определението на Пловдивския апелативен съд, № 1953/04.12.2012г. по гр.д. № 1140/2011г., с което е оставена без уважение подадената от А. Д. Т. и С. Л. Т. молба за изменение на решение № 612/23.12.2011г., постановено по същото дело, в частта за разноските. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени два въпроса във връзка с прекомерността на адвокатското възнаграждение, вторият от които е по прилагането на § 2 ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и гласи: „при направено от страната възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение обвързан ли е съдът от нормата на § 2 ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения”. Поставеният от частните жалбоподатели въпрос е един от въпросите, по които е образувано т.д. № 6/2012г. ВКС, Гражданска и Търговска колегия за приемане на Тълкувателно решение. Поради това и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 292 ГПК производството по делото следва да се спре до приемане на тълкувателно решение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение