Определение № 318 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 15.03.2010 г. по гр.д. № 1048/2010, с което е обезсилено решението на Софийския районен съд от 11.11.2009 г. по гр.д. № 15785/2007, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Недоволна от решението е касаторката Х. Д. А., представлявана от адв. Е. В. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността ищецът да сочи нови пороци на заповедта за уволнение след подаването на исковата молба, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Б. Т. София, Е., София, представляван от адв. Е. Д. от САК я оспорва, като счита, че по повдигнатия правен въпрос няма претендираното значение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е по 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че подадената на 18.03.2009 г. искова молба се основава на липсата на реално съкращение и незаконосъобразен подбор, а представителната власт на лицето, подписало заповедта за уволнение е оспорена едва с молба от 12.06.2009 г. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата, както се установява от представените решения на Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение