Определение № 4 от 07.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6298/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№9666 от 06.11.14г. на Ж. „Я. 3” [населено място] за допълване на определението от 03.11.2014г. по настоящото дело в частта за разноските. Ответниците в производството Н. П. Н. и С. П. Н. не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. Основното производство по настоящото дело е образувано по частна жалба на Н. и С. П. Н. срещу определение №47 от 21.08.14г. по ч.гр.д.№249/14г. на Окръжен съд Монтана, с което е потвърдено определение на районния съд за допускане на обезпечение на предявен иск по чл.439 ГПК. Частната жалба е оставена без разглеждане с определение от 03.11.2014г. по настоящото ч.гр.д.№6298/14г. на ВКС, І ГО и това определение е влязло в сила като необжалвано. Съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането на ответника „Я. 3” за присъждане на разноски за частното производство, поради което това искане следва да се разгледа по реда на чл.248 ГПК. Искането е направено своевременно, с отговора на частната жалба. От приложения към отговора договор за правна защита и съдействие е видно, че от ответника са заплатени 200лв. разноски за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени, предвид изхода на делото и разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,