Определение № 357 от 28.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5981/2014 г.

Производството е по реда на чл. 4б от Закона за държавните такси във връзка с чл. 71 ал. 1 и чл. 284 ал. 3 т. 4 от ГПК. Образувано е по искането на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано заедно от В. С. и Т. К., чрез процесуалния си представител адв. Г. Г., за връщане на недължимо платена държавна такса. В искането се сочи, че банката е внесла държавна такса за производството по допускане на касационно обжалване с посочена погрешно дата на постановяване на обжалваното въззивно решение, след което е внесена отново държавна такса с верен текст в основанието, поради което първоначално платената сума от 30 лева е недължимо платена. Съдът в настоящия си състав констатира, че първоначално за производството по допускане на касационното обжалване на 11 юли 2014 г., с печат върху платежното нареждане от банката от 14 юли 2014 г., е била внесена сумата от 30 лева, с посочено основание „ДТ – жалба с/у реш-е 21.02.2014 НА”. С разпореждане без номер от 22 юли 2014 г. на докладчика по в.т.д. № 85/2014 г. касационната жалба на банката е оставена без движение с указание да се представи платежен документ за внесена държавна такса в размер на 30 лева по сметка на ВКС с вписване в него на основание за плащане „касационна жалба по в.т.д. № 85/2014 г. на Великотърновския апелативен съд”. Такъв платежен документ е представен на 14 август 2014 г., като в него е отразено вярното основание за внасяне на сумата. С удостоверения от счетоводството на ВКС е установено наличието и на двете суми по сметката за държавни такси на ВКС – първата от 11 юли 2014 г., а втората от 12 август 2014 г., поради което искането е основателно. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение