Определение № 11358 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9607/2024 г.

Производството е образувано по жалба на З. К. К. от гр. София срещу Заповед № РД09-793 от 17.07.2024 г. на министъра на земеделието и храните. С оспорената заповед, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 17 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието, храните и горите и чл. 3, ал. 1, чл. 19, ал. 1, т. 11 и 15 и чл. 34, т. 9, чл. 38а, т. 6, чл. 63, ал. 1, т. 6, чл. 92, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 от Закона за защита при бедствия и чл. 37, ал. 1, буква "б. " от Закона за административните нарушения и наказания с цел предотвратяване на възникването на пожари, е разпоредено: 1. земеделските стопани (собственици или ползватели на правно основание), включително наети от тях лица при поддържане на постоянно затревените площи и обработваемите земи по смисъла на чл. 4, параграф 2, буква "б" от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (OB L 435, 6.12.2021 г.), с цел отстраняване на източниците на опасност за причиняване на пожари, да не извършват косене на тревата, машинно' почистване (мулчиране), включително и почистването на храсти, през периода от 18 юли 2024 г. до 18 август 2024 г. включително; 2. Забраната за косене на тревата по т. 1 не се отнася за площи в защитени зони Натура 2000, в случай, че се извършва ръчно или с косачки за бавно косене от центъра към периферията или от единия край на площта към другия с ниска скорост, при спазване на въведените забрани в обнародваните в „Държавен вестник“ заповеди на министъра на околната среда и водите, издадени на основание чл. 12, ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие, с които се обявяват съответните защитени зони и планове за управление на защитените територии; 3. При неспазване на предписанието на лицата по т. 1 да се налагат глоби или имуществени санкции, съгласно чл. 92, ал. I, във връзка с чл. 34, т. 9 и чл. 38а, т. 6 от Закона за защита при бедствия и 4. Оправомощава директорите на областните дирекции „Земеделие“ да съставят актовете за установяване на административните нарушения по чл. 34 и 38а от Закона за защита при бедствия. При извършената служебна проверка за подсъдност на жалбата, Върховният административен съд, шесто отделение, намери следното: В разпоредбите на чл. 132 от АПК се определя родовата подсъдност и се посочва кои дела са подсъдни на административните съдилища и кои на Върховния административен съд. На основание чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Анализът на текста налага заключението, че на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, а именно актове по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С подадената до Върховния административен съд жалба от З. К. К. от гр. София срещу Заповед № РД09-793 от 17.07.2024 г. на министъра на земеделието и храните не се оспорва акт на министъра на земеделието и храните, издаден при упражняване на конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В съответствие с регламентираните в Конституцията правомощия на Министерския съвет и на министрите, Конституционният съд в решение № 8 от 23.04.2018 г. по конст. дело № 13/2017 г. е приел следното: "В кръга на актовете по чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията се включват тези актове, които притежават белезите на административни актове и които са издадени от Министерския съвет и от министрите в изпълнение на функциите и правомощията им по ръководството и осъществяването на управлението на държавната власт. Тези актове не са обикновени административни актове. Те са правни актове, чрез които Министерският съвет и министрите осъществяват възложените им от Конституцията и детайлизирани в закони функции. Идеята на конституционния законодател е Върховният административен съд да осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на тези актове на Министерския съвет и министрите, които могат да бъдат определени като административни актове и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актовете, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционноустановените им правомощия по ръководството на държавното управление, които актове могат да засягат, както публичния интерес, така също и права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Извън вложените в тълкувателната разпоредба разум и логика е да се приеме, че задължението за пряк контрол за законност обхваща и актовете, издавани от Министерски съвет и от министрите, с които макар да се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, не се осъществяват властнически правомощия, произтичащи от Конституцията.". От мотивите на конституционното решение е видно, че за Конституционния съд правомощия по държавно управление, които не се обхващат от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, са тези, които не са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност - чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията, за да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в съответната област - чл. 25, ал. 2 от Закона за администрацията, а са правомощия, които се упражняват с цел функциониране на държавата и от други държавни органи. Предприемането на мерки с цел намаляване на риска от възникване, съответно с цел недопускането на пожари в земеделски земи, включително и издаването на заповеди за забрана на косене и машинно почистване (мулчиране), включително почистване на храсти, през съответен период е и в правомощията на областните управители на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от Закона за защита при бедствия. Следователно по своята същност оспорваният акт не може да се определи като издаден при упражняване конституционно възложени функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. Поради това оспорването не попада в хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК и не е родово подсъдно на Върховния административен съд, а на административния съд съгласно чл. 132, ал. 1 от АПК. Съобразно правилата на местната подсъдност, регламентирани в разпоредбата на чл. 133 от АПК, спорът е подсъден на Административен съд - София-град. Предвид изложените съображения образуваното съдебно производство следва да се прекрати и по правилата на родовата и местната подсъдност жалбата да се изпрати за разглеждане на Административен съд - София-град, в чийто район се намира седалището на жалбоподателя. Мотивиран така и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 132, ал. 1 и чл. 133 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,