Определение № 4557 от 30.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3099/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на П. И. Р. от гр. Габрово, подадена чрез упълномощен адв. Св. Каменов, против определение № 260 от 04.03.2025 г., постановено от Административен съд – Габрово, по адм. д. № 38/2025 г. Частният жалбоподател оспорва извода на съда за недопустимост на обжалването на писмо с изх. № РД-12-02-624-1 от 27.11.2024 година на директора на Областна дирекция "Земеделие" – Габрово, като счита за неправилни мотивите в определението, че визираното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Заявява, че действително писмото носи уведомителен характер, но същото съдържа имплицитно отказ за издаване на искания административен акт, поради прекратяването на действащия договор за аренда. Твърди, че дори да се приеме, че формулировката на визираното писмо не съдържа изричен отказ, то е налице мълчалив отказ от страна на министъра на земеделието и храните. Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по него. По делото не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на П. И. Р. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, предвиден в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 260 от 04.03.2025 г. е оставена без разглеждане жалбата на П. И. Р. от гр. Габрово, против изричен отказ на министъра на земеделието и храните за издаване на индивидуален административен акт – заповед по чл. 113, ал. 5 ЗСПЗЗ, който отказ според жалбоподателя е материализиран в писмо с изх. № РД-12-02-624-1 от 27.11.2024 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" – Габрово и е прекратено производството по адм. дело № 38/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Габрово се е позовал на чл. 159, т. 1 АПК и е приел, че процесното писмо с изх. № РД-12-02-624-1 от 27.11.2024 г. не представлява индивидуален административен акт съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като не съдържа волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси, който би подлежал на съдебен контрол. Първоинстанционният съд е анализирал съдържанието на горепосоченото писмо и е констатирал, че с него заявителят е уведомен, че поради неспазване на изискването на част I, т. 3 от Договор за аренда № 4/26.04.2010 година - площта на имота да бъде усвоена за създаване на сливово насаждение със сортове, вписани в официалната сортова листа на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, а е създадено насаждение от смесен тип, и съгласно част V, т. 38. 4, чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за аренда в земеделието и чл. 87 от Закона за задълженията и договорите, Договор за аренда № 4/26.04.2010 година, сключен между Областна дирекция "Земеделие" - Габрово и П. И. Р., е прекратен, като нотариалната покана е връчена лично на лицето на 21.11.2024 г. Оттук е изведено заключение, че цитираното писмо няма характер на индивидуален административен акт и не подлежи на оспорване по съдебен ред, защото същото има единствено уведомителен характер относно извършено с друго волеизявление прекратяване на договора за аренда. Първостепенният съд е съобразил и факта, че процесното писмо не изхожда от министъра на земеделието и храните, нито от упълномощено от него лице с правомощия по чл. 113, ал. 5 ППЗСПЗЗ, защото подписалото писмото лице изпълнява функциите на директор на Областна дирекция "Земеделие" – Габрово съгласно Заповед № РД09-1131 от 28.10.2024 г. на министъра на земеделието и храните. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че е сезиран с жалба, която е предявена срещу изричен отказ на министъра на земеделието и храните по заявление на П. И. Р. с рег. № РД-12-02-624 от 19.11.2024 г., подадено от жалбоподателя в Областна дирекция "Земеделие" – Габрово, с което заявителят е поискал да придобие правото на собственост върху имота, предмет на горепосочения договор за аренда, на основание чл. 24д, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 110, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ. В мотивите на оспореното определение подробно е описана процедурата по закупуване, като е отразено, че по силата на чл. 24д, ал. 1 ЗСПЗЗ собственици на овощни насаждения могат да придобият право на собственост върху земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд по пазарни цени след изтичане на 5 години от създаването на насажденията и при условие, че са създадени и се ползват по силата на договор с министъра на земеделието и храните, съответно с кмета на общината; придобити чрез приватизационна сделка; придобити от организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби. Процедурата по придобиване право на собственост е регламентирана в нормите на чл. 110- чл. 115 ППЗСПЗЗ. При така вярно установените данни, първостепенният съд е формирал законосъобразни правни изводи. Настоящият съдебен състав споделя становището на административния съд, че атакуваното от жалбоподателя писмо не съдържа белезите на индивидуален административен акт, а има единствено уведомителен характер. Това е така, защото със самото писмо не се засягат пряко и непосредствено права и законни интереси на заявителя, а същият само е уведомен за прекратяването на арендния договор, което е извършено с нотариална покана, която вече е получена лично от адресата си на дата 21.11.2024г., тоест преди издаване на уведомителното писмо. От значение е и обстоятелството, че в първоинстанционната си жалба П. И. Р. изрично е посочил, че е предявил установителен иск, относно установяване на обстоятелството, че договорът за аренда не е прекратен, по който иск е образувано гр. д. № 1972/2024г. по описа на Районен съд - Габрово. Ето защо в случая следва съответният граждански съд да се произнесе с влязъл в сила съдебен акт относно наличието на действащ договор за аренда, по който страна е заявителят, и при благоприятен за него резултат, едва тогава следва да подаде заявление до министъра, с което да поиска закупуване на съответния имот. В случая следва да се има предвид и обстоятелството, че жалбата е била насочена срещу изричен отказ на министъра, а последният изобщо не е бил редовно сезиран, тъй като заявлението е подадено до Областна дирекция "Земеделие" – Габрово и няма данни да е постъпвало в МЗХ. По отношение твърдението на частния жалбоподател, че жалбата му следва да бъде разгледана против мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните, тричленният състав на Върховния административен съд счита, че е недопустимо на този етап от съдебното производство да се променя предмета на правния спор, доколкото в първоинстанционната жалба ясно е посочено, че с нея се обжалва изричен отказ. От съществено значение е и обстоятелството, че в конкретната хипотеза не би могъл да се формира мълчалив отказ от страна на министъра на земеделието и храните, тъй като заявлението е предявено не до него, а до Областна дирекция "Земеделие" – Габрово. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци - отменителни основания. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,