Определение № 5096 от 07.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5165/2023 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 17081/09.10.2024 г. касаторът-ответник В. В. К., чрез процесуалния си пълномощник адв. Д. К. моли съда да измени постановеното по делото, по реда на чл. 288 от ГПК, определение № 4341/01.10.2024 г. – в частта, с която молителят е осъден да заплати на ищеца В. К. С. сумата 1 500 лв., представляваща разноски за заплатеното от последния адвокатско възнаграждение за защитата му в касационното производство, като молителят прави искане тези разноски да не бъдат възлагани в негова тежест. В молбата се поддържат твърдения и доводи, че по делото не били представени доказателства, по смисъла на тълкувателно решение (ТР) № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, за реалното заплащане от насрещната страна на адвокатското възнаграждение в посочения размер – били налице несъответствия в данните за това, поради което липсвали предпоставките за присъждане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Насрещната страна – ищецът В. С., в отговора си с вх. № 18047/23.10.2024 г., чрез процесуалния си пълномощник адв. В. Ф. излага твърдения и съображения за неоснователност на молбата. Поддържа, че към отговора му на касационната жалба, заведен с вх. № 104889/13.11.2023 г., е приложен договор за правна защита и съдействие № 24/13.11.2023 г. (образец от кочан) и по него е договорено възнаграждение в размер 1 500 лв., като в договора се съдържа и клауза за плащане в брой, и е посочено, че същата сума е платена при сключването на договора. С оглед това счита, че така представеният договор служи за разписка за извършеното плащане и е писмено доказателство, по смисъла на ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи и като напълно произволно твърдението на молителя за несъответствие в данните. Съдът намира, че молбата на касатора-ответник е процесуално допустима – подадена е в рамките на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тъй като молителят не иска изменение на разноски в негова полза, а на такива, присъдени в полза на насрещната страна, то не е необходимо да е спазено формалното изискване на чл. 80 от ГПК за представяне на списък на разноските, като процесуална предпоставка за допустимостта на молбата по чл. 248 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С отговора си на касационната жалба, заведен с вх. № 104889/13.11.2023 г., подаден чрез адв. В. Ф., ищецът В. С. е представил по делото, сключен между него и процесуалния му пълномощник, договор за правна защита и съдействие № 24/13.11.2023 г., № 040353 от кочана (лист 41 по делото), с който – за подаването на отговора и за процесуалното представителство пред ВКС е договорено възнаграждение в размер 1 500 лв. В договора е посочено и че същата сума 1 500 лв. е платена в брой. Така оформен, документът има характера на разписка и надлежно удостоверява заплащането на адвокатското възнаграждение – в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, твърденията и доводите на молителя, че по делото не били представени доказателства за реалното заплащане от насрещната страна на адвокатското възнаграждение в посочения размер и че били налице несъответствия в данните за това, са напълно несъстоятелни. В заключение, молбата за изменение на постановеното по делото определение № 4341/01.10.2024 г. в частта му за разноските, следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение