Определение № 7738 от 21.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5760/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на Г. Б. З. и „69-Шестедест и девет“ ООД, гр. София, чрез управителя Н. А., против определение № 3696/ 09.04.2024 г. по адм. дело № 3081/2024г., с което жалбите на двамата частни жалбоподатели против разрешение за строеж № 99/ 29.10.2015г., издадено от главния архитект на район „Красно село“, Столична община, с доводи за неговата незаконосъобразност са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено и по частни жалби на същите лица против определение 4284/ 23.04.2024г. по същото дело и на същия съд, с което жалбите им против цитираното по- горе разрешение за строеж с доводи за неговата нищожност са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите поддържат, че първото определение е неправилно, тъй като оспорването е в срок. По отношение на втория съдебен акт поддържат, че не са налице основания за прекратяване на производството, той като имат правен интерес от оспорване на разрешението за строеж. Молят определенията да бъдат отменени и делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главен архитект на район „Красно село“, Столична община и ответниците Д. П. А. и Е. П. А. не изразяват становище по частните жалби. Като взе предвид изложеното в частните жалби и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 АПК, против подлежащи на оспорване съдебни актове и от страни, за които тези актове са неблагоприятни, поради което са допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбите на Г. Б. З. и „69-Шестдест и девет“ ООД, гр. София, чрез управителя Н. А., против разрешение за строеж № 99/29.10.2015г., за „Покриване и частично остъкляване на тераса към апартамент № Б14“, находящ се в сграда в УПИ ХХХV-405, кв. 288а, м. „[жк], издадено съгласно одобрени на 25.06.2015 г. инвестиционни проекти от главния архитект на район „Красно село“, Столична община, по заявление на ответниците Д. П. А. и Е. П. А. и да прекрати производството по делото, административният съд приема, че жалбоподателите нямат правен интерес от оспорване на административния акт с доводи за неговата нищожност, тъй като не попадат в кръга на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ (определение № 4284/ 23.04.2024г. ). По отношение на жалбите на двамата оспорващи с доводи за незаконосъобразност на разрешението за строеж, съдът приема, че същите са недопустими, тъй като са подадени след изтичането на срока по чл. 140, ал. 1 АПК за оспорване на административния акт (определение № 3696/ 09.04.2024 г.) Изводите на административния съд за недопустимост на съдебното производство по подадените жалби, оставянето им без разглеждане и прекратяване на производството се споделят от настоящата инстанция с уточнението, че жалбите срещу разрешение за строеж № 99/ 29.10.2015г. с доводи за незаконосъобразност на административния акт също са недопустими поради липса на правен интерес от оспорване. Правният интерес е задължителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на жалба, независимо от посоченото основание и заявения петитум, за която съдът следи служебно. Следователно отсъствието на правен интерес е основание за недопустимост на оспорването както когато се твърди незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му, така и когато се излагат доводи за нищожност и се претендира обявяване на нищожността на административния акт. В случая, както административният съд правилно приема, правният интерес от оспорване на разрешението за строеж следва да се преценява съобразно изискванията на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Законосъобразно и обосновано от доказателствата първоинстанционният съдебен състав приема, че в случая жалбоподателите, не са заинтересувани лица по смисъла на нито една от хипотезите на чл. 149, ал. 2, т.1-4 ЗУТ и съответно не са активно легитимирани да оспорят разрешението за строеж. По делото е установено, че разрешението за строеж е издадено за „покриване и частично остъкляване на тераса към ап. Б14“, находящ се на последния етаж в сграда в УПИ ХХХV-405, кв. 288а, м. „[жк]. С покриването и остъкляването на терасата не се променят фасадата и носещата конструкция на сградата, както и застроената площ на сградата, тъй като терасата е част от площта на ап. Б14. Проектът не предвижда изграждане на ограждащи зидове и не засяга общи части на сградата. При тези факти административният съд правилно приема, че жалбоподателите, които се легитимират като собственици съответно на идеални части от УПИ ХХХV-405, кв. 288а, м. „[жк] и на офис [номер], разположен на кота 0.00 и съответни ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, нямат качеството на заинтересувани лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Според трайната съдебна практика, настрояване или пристрояване е налице, когато се присъединяват допълнително застроени площи във вертикално и хоризонтално отношение спрямо съществуващия основен обем, изменя се съществено външната стена (фасадата) на сградата, която е обща част. В настоящия случай не се установява промяна във вертикално отношение на застроената площ, не се променят обема на подпокривното пространство, покрива и фасадата на сградата. Поради това правилно е преценено, че жалбоподателите нямат качеството на заинтересувани лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Законосъобразно е прието, че жалбоподателите не са заинтересувани лица и в хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Същите не са непосредствени съседи на обекта, за който се отнася разрешението за строеж и разрешеното строителство не е свързано с преустройство и промяна на предназначението съгласно чл. 38, ал. 3 и 4 и по чл. 39, ал. 2 ЗУТ. С оглед установеното по- горе правилни са изводите на административния съд, че оспорващите нямат качеството на заинтересувани лица и по смисъла на останалите хипотези на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, тъй като не са собственици на обекта, за който е издадено разрешението за строеж и разрешеното строителство не попада в хипотезата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваните определения. Съдебните актове са правилни и следва да бъдат оставени в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,