Определение № 313 от 22.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1795/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. И. С. Б. – назначена за особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника Д. И. Д. срещу определение № 793/12.03.2020 г. по ч. гр. д. № 836/2020 г. на Апелативен съд – София (АС – София), с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение № 1306/20.01.2020 г. по гр. д. № 7272/2019 г. на Софийски градски съд, ГО – брачно отделение, ІІ въззивен брачен състав. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт, и се иска отмяната му. Ответникът И. Д. Д., чрез адв. Т. е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения. За да постанови обжалвания резултат, съставът на АС – София е установил, че по брачното дело, образувано по исковата молба на И. Д. срещу Д. Д., е постановено първоинстанционно решение, с което бракът помежду им е прекратен с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга. Срещу това решение в частта за вината за разстройството на брака е постъпила въззивна жалба от ответника, чрез назначения му особен представител – адв. Б., по което е образувано въззивно производство пред СГС, прекратено с определение № 26985/18.11.2019 г., с което пък решението на първостепенния съд (СРС) в обжалваната му част (относно вината) е обезсилено. Поискано е от адвоката – особен представител на ответника, това определение да бъде допълнено с определяне и присъждане на негово възнаграждение за въззивната инстанция. С атакуваното пред апелативния съд определение молбата на адвоката в горния смисъл е оставена без уважение. Развити са съображения, че обжалваното определение не представлява произнасяне по чл. 248 ГПК, в който случай актът на съда подлежи на обжалване, според разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК. Посочено е, че на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК подлежат само тези определения на съда, които или прекратяват производството, така че правят невъзможно да се постанови решение по него (определения, преграждащи по - нататъшното развитие на делото), или са без значение за порочността на решението, постановено по делото и обжалването им е изрично предвидено в закона. Според съда в разглеждания случай не е налице нито едната от посочените хипотези. Съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК съдът назначава особен представител на страна, която не може да бъде открита, за да й се връчат редовно книжата по делото. Изтъкнато е, че особеното представителство е форма на процесуално представителство, при която представителната власт произтича от акт на съда (така т. 6 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК) и е насочена единствено към защитата на страна в процеса, с оглед разрешаване на спорното материално право така, както е въведено от ищеца с исковата молба. Изложени са мотиви, че в случая частният жалбоподател - адв. Б., търси защита на свои интереси, извън предмета и развитието на делото и при нерегламентирана възможност за това, което обосновава и липсата на активна процесуална легитимация (с позоваване на приетото в определение № 78 от 13.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2926/2019 г., I т. о.). Прието е, че поради отсъствие на допустим предмет на частната жалба тя не следва да се разглежда по същество. Обжалваното определение е неправилно. Разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК очертават двете категории определения, които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност, а именно преграждащите и тези, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закон. В случая е налице първата хипотеза, доколкото се касае за преграждащо определение по спора за законосъобразността на отказа на въззивния съд по искането за определяне и присъждане с акта по чл. 81 ГПК на възнаграждение на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, след като разноски за него не са били внесени предварително. Служебният защитник е упражнил свое лично право да атакува по реда на инстанционния контрол неблагоприятното за него определение на въззивния съд, с което е отречена дължимостта на възнаграждението му за положения от него труд пред тази инстанция (арг. чл. 36, ал. 1 ЗА), която в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК е безусловна и не е обвързана с отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, чието реализиране е с оглед постигнатия правен резултат по спора. С постановяване на обжалваното пред апелативния съд определение се прегражда защитата на правото на особения представител да му бъде определено и изплатено в съответната инстанция възнаграждение за извършената адвокатска услуга от името на страната, чиито интереси защитава, а правното му положение е аналогично с това на процесуалния представител по пълномощие (така определение № 240 от 29.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4328/2016 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК). Не би подлежало на самостоятелно обжалване разпореждането на съда по чл. 47, ал. 6 ГПК, с което на ищеца се указва да внесе разноски за назначаване на особен представител на ответника – то не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е от категорията определения, за които изрично в закона е предвидена възможност за обжалване - чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК (така определение № 67 от 9.02.2018г. на ВКС по гр. д. № 300/2018г., IV г. о. и определение № 7 от 12.01.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 6564/2014г., II г. о.). Настоящият случай е друг и не е намерил разрешение в определение №78/13.02.2020г. по ч. т. д. №2926/2019г. на ВКС, I т. о., на което АС – София се е позовал. Ето защо, атакуваното определение на СГС е подлежало на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и сезиращата горестоящият съд частна жалба е с допустим предмет. Като е приел обратното, съставът на апелативния съд в гр. София е постановил процесуално незаконосъобразно определение, което ще следва да бъде отменено, а делото върнато на този съд за произнасяне по същество на частната жалба на адв. Б. срещу отказа на СГС за определяне и изплащане във въззивната инстанция на нейно възнаграждение, като назначен по чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, обективиран в определение № 1306/20.01.2020 г. по гр. д. № 7272/2019г. по описа на този съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,