Определение № 479 от 01.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2166/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Партнърс Комерс“ ЕООД, с ЕИК: [ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу разпореждане № 107 от 04.09.2020 г. на Председателя на второ отделение при Търговска колегия на ВКС, постановено по преписка с вх. № 4260/03.07.2020 г., с което е върната исковата молба на дружеството по чл. 47 ЗМТА за отмяна на решение по арбитражно дело № 0104/2019 г. на Арбитражен съд към Сдружение за съдебна реформа, извънсъдебно решаване на спорове, медиация и арбитраж, [населено място]. Излагат се съображения, че разпореждането е незаконосъобразно, като се моли за неговата отмяна. Твърди се, че с молба от 10.08.2020 г. (с пощенско клеймо от 06.08.2020 г.), е поискано продължаване на срока за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба. По така направеното искане ВКС е следвало да определи нов срок, който да бъде съобщен на страната, за да узнае тя за това обстоятелство и новият срок да тече от момента на съобщаването. Поддържа се, че връщането на исковата молба е в нарушение на процесуалните правила и правото на защита на страната, при липса на редовно връчване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. При проверка на редовността на постъпилата искова молба и преценка относно образуване на исково производство, Председателят на ІІ т.о. при Търговска колегия на ВКС е констатирал, че същата е нередовна, поради което с разпореждане от 07.07.2020 г. я е оставил без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от връчване на съобщението да я приведе в съответствие с изискванията на закона, а именно: на основание чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК да посочи цената на предявения иск; на основание чл. 128, т. 2 ГПК да представи вносна бележка за преведена държавна такса в размер на 4 % от цената на иска, съгласно чл. 48, ал. 3 ЗМТА във вр. с чл. 71 ГПК във вр. с чл. 1 ТДТССГПК; на основание чл. 128, т. 3 ГПК да представи препис от исковата молба и приложенията към нея за връчване на ответната страна, както и заверен за вярност препис от атакуваното арбитражно решение. Ищецът изрично е предупреден, че при неизпълнение на указанията за отстраняване на констатираните нередовности в срок, исковата молба ще бъде върната. Препис от разпореждането, видно от върнатото съобщение, е връчен на процесуалния представител на ищеца – адв. С., на 30.07.2020 г. В рамките на указания срок при съобразяване на разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 62, ал. 2 ГПК, с молба с вх. № 6268 от 10.08.2020 г. (пощенско клеймо 06.08.2020 г.) дадените указания са изпълнени частично – посочена е цена на иска и е преведена по сметка на ВКС дължимата за производството държавна такса. Неизпълнени са останали указанията за представянето на препис от исковата молба и приложенията към нея за ответната страна по спора, както и на заверен за вярност препис от атакуваното арбитражното решение. По отношение на тези неизпълнени указания е поискано продължаване на срока. С разпореждане от 10.08.2020 г. срокът е продължен с още четиринадесет дни. С разпореждане № 107 от 04.09.2020 г., като е констатирал, че и в продължения срок ищецът не е изпълнил дадените му указания, Председателят на ІІ отделение при Търговска колегия на ВКС е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Разпореждането за връщане на исковата молба е правилно и следва да бъде потвърдено. Указаният едноседмичен срок за отстраняване на констатираните в исковата молба нередовности, продължен с разпореждането от 10.08.2020 г. с още четиринадесет дни, е започнал да тече на 30.07.2020 г. и е изтекъл на 20.08.2020 г., четвъртък, присъствен ден. По повод оплакванията на жалбоподателя следва да се посочи, че съдът няма задължение да уведомява страната, направила искане по чл. 63 ГПК, че молбата за продължаване на срока е уважена, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изр. второ ГПК, продължаването на срока тече винаги от изтичането на първоначалния, респективно молителят следва сам да следи за резултата от това произнасяне. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове – определение № 147/15.03.2010 г. по ч.гр.д. № 84/2010 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 79/04.02.1010 г. по ч.гр.д. № 24/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 193/11.04.2011 г. по ч.гр.д. № 103/2011 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 454/15.07.2013 г. по ч.гр.д. № 4232/2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 158/18.03.2011 г. по ч.гр.д. № 145/2011 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 495/30.06.2014 г. по т. д. № 1309/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 385/04.10.2010 г. по ч.гр.д. № 374/2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 364/27.06.2018 г. по ч.т.д. № 1656/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о. Съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК, когато ищецът не отстрани допуснатите нередовности в рамките на предоставения му срок, исковата молба заедно с приложенията се връща. Конкретният случай е именно такъв – констатирани са нередовности в подадената искова молба, с разпореждането от 07.07.2020 г. същите са конкретно, ясно и изчерпателно посочени, предоставен е срок за отстраняването им, като за това ищецът е редовно уведомен, но в рамките на указания и съответно продължен срок пороците са останали непоправени. Липсата на съобщаване за разпореждането относно продължаването на срока, както се посочи по-горе, не се отразява върху течението му, поради което и няма значение за обосноваността и законосъобразността на разпореждането по чл. 129, ал. 3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение