Определение № 574 от 26.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3748/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на В. Я. Т. срещу определение №6025 от 26.03.2013г. по гр.д.№4465/12г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл.248 от ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е осъдил И. В. Д. / действащ като законен представител на малолетната К. Д. и даващ съгласие за завеждане на дело от непълнолетната В. Д. / да заплати на В. Я. Т. разноски по делото в размер на 100лв. В мотивите си съдът е приел, че заплатеното от В. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 1201,20лв. е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер по чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приел е, че при прилагането на чл.78, ал.5 ГПК съдът не е задължен да спазва §2 от ДР на Наредба №1/2004г. и да не спада под трикратния размер на минималния размер на адвокатските възнаграждения, тъй като това правило е издадено извън законовата делегация. Частна жалба срещу това определение е подадена от ответницата В. Т.. Тя се позовава на противоречива практика на ВКС по въпроса дали съдът е обвързан да приложи §2 от ДР на Наредба №1/2004г. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. В т.3 на ТР №6/06.11.13г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при намаляване на подлежащо на присъждане на адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото ограничение в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В настоящия случай предмет на делото са искове на непълнолетната В. Д. и малолетната К. Д. срещу майка им В. Я. Т. за присъждане на издръжка за минало време в размер на 9000лв. за първото дете и 4000лв. за второто дете. Първоинстанционният съд е уважил исковете частично, като е присъдил 600лв. за В. и 1000лв. за К.. Въззивният съд е върнал подадената до него жалба и е прекратил образуваното по нея производство. С обжалваното по настоящото дело определение №6025 от 26.03.2013г. по гр.д.№4465/12г. на Софийски градски съд той е присъдил в производство по чл.248 ГПК на въззиваемата В. Я. Т. сумата от 100лв. разноски. Преценил е, че внесеното от В. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 1201,20лв. е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и го е намалил до минимума, предвиден в чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет – 100лв. С оглед приетото в т.3 на ТР №6/2012г. на ОСГТК, обжалваното определение е правилно, тъй като съдът не е обвързан от изискването на §2 от Наредба №1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет да не спада под трикратния размер на предвидения в наредбата минимум. Ето защо подадената частна жалба срещу това определение на СГС следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение