Определение № 76 от 04.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 52/2009 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 43 т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност, касаеща разглеждането на НОХД № 133/2009 г. по описа на Старозагорския районен съд. Въз основа на внесен обвинителен акт от Девненската районна прокуратура в РС – Девня е било образувано НОХД № 468/2008 г. с обвинение срещу Й. В. А. за престъпления по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 2 и 4, прр. 2, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б” от НК, извършено на 13.02.2007 г. в гр. С. и по чл. 343 ал. 1, б. „а”, вр. чл. 342 от НК, извършено на 27.03.2007 г. в гр. Д.. С разпореждане № 23/08.01.2009 г., съдията-докладчик костатирал, че след като по-тежкото престъпление по чл. 196 от НК е било извършено на територията на гр. С., то съобразно чл. 38, пр. 2 от НПК компетентен да разгледа делото е Старозагорския районен съд. Затова прекратил производството и изпратил делото на този съд. След образуване на НОХД № 133/2009 г. в Старозагорския районен съд, който се е явявал компетентен да го разгледа, съдията-докладчик установил, че подсъдимият е от гр. Д., петима от посочени свидетели са с адреси в с. Г., обл. Варна и в гр. Д., всички вещи лица са от гр. В., както и там е адреса на РПУ – Варна, чийто автомобил е бил повреден при престъплението по чл. 343 от НК. Затова, след като подсъдимият, всички експерти и петима от общо шест свидетели не са от района на действие на РС – Стара Загора, приел, че с оглед процесуална икономия делото следва да се разгледа от друг еднакъв по степен съд, който да бъде определен от ВКС. В писменото си становище прокурорът от ВПК изразява позиция, че са налице условията по чл. 43, т. 1 от НПК и процесуалната икономия действително налага делото да се разгледа от друг съд. Затова, като има предвид, че подсъдимият и двама от свидетелите живеят в гр. Д., трима други свидетели и експертите живеят в близост до съдебния район на РС – Девня, а и освен това едно от престъпленията, за които подсъдимият е бил предаден на съд е било извършено в гр. Д., предлага изпращането му за разглеждане и решаване на Девненския РС. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията по чл. 43 т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност, предвид следните съображения: С оглед данните по обвинителния акт и съгласно правилото на чл. 38 от НПК поначало компетентен да разгледа делото е бил Старозагорският районен съд. Изискването за процесуална икономия с оглед своевременно разглеждане на производството при минимални разходи обаче налага това да стане в друг съдебен район. Определящото условие съобразно чл. 43, т. 1 от НПК е много обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд. В случая освен подсъдимия, който е с адресна регистрация гр. Д., измежду общо 6 свидетели двама също живеят в гр. Д., а други трима в с. Г., обл. Варна или в близост до съдебния район на РС – Девня. Съобразявайки тези данни, ВКС намира, че разглеждането на делото би се осъществило в по-кратки срокове и с по-минимални разходи вместо в Старозагорския РС в РС – гр. Д., който е еднакъв по степен съд. Извън това едно от деянията, за които подсъдимият е бил предаден на съд, е било извършено в гр. Д., както и самото досъдебно производство е започнало и приключило в този район. Затова, при наличие на предпоставките по чл. 43, т. 1 от НПК делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване на РС – гр. Д.. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение