Определение № 9768 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9899/2026 г.

Образувано е по частна жалба на В. Н. Н., приподписана от адвокат К. Стефанова, против определение № 9802 от 24.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1885/2026 г. по описа на Административен съд Варна. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Обосновава правния си интерес за оспорване на удостоверението за въвеждане в експлоатация, издадено в полза на друго лице, със своите вещно-правни претенции, които има върху сградата - негов предмет. Моли за отмяна на определението. Ответникът - главен архитект на Община Аксаково, не представя писмен отговор в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на В. Н. против удостоверение за въвеждане в експлоатация № 32/09.04.2026 г. на главния архитект на Община Аксаково и производството по делото е прекратено. Удостоверението е издадено на основание на основание чл. 177, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), по заявление на К. М. Д., за жилищна сграда със застроена площ (ЗП) 56 кв. м., пета категория, находяща се в урегулиран поземлен имот (УПИ) Х-320, кв. 51 по плана на [населено място], общ. Аксаково. За да обоснове извод за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 4 АПК, административният съд е приел, че жалбоподателят не разполага с правен интерес да обжалва удостоверението за въвеждане в експлоатация. Посочил е, че то може да бъде оспорено само от възложителя на строителството по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, какъвто е К. Д., явяваща се единствен собственик на имота и титуляр на удостоверението. Определението е правилно. Въпреки изразените претенции, че е съсобственик на процесната сграда и имота в който е построена, Н. не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Напротив, с представеното от него влязло в сила решение № 151 от 13.01.2017 г. по гр. дело № 659/2016 г. на Варненски районен съд, потвърдено с решение № 716 от 09.05.2017 г. по в. гр. дело № 476/2017г. на Окръжен съд Варна, е бил отхвърлен предявен от Н. иск за делба УПИ Х-320 и сградата с решаващ мотив, че техен единствен собственик е К. Д.. Удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ. Страни в производството по издаването му са възложителят и компетентният административен орган. Правен интерес да го оспори има само възложителят, но не и трети лица. Такъв възложител по делото се установява, че е само К. Д., от една страна като собственик на УПИ Х-320 и построената в него сграда и от друга като единствен участник в административното производство като възложител. Ето защо като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил определението си в съответствие с материалния закон. Предвид горното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение и същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение