Определение № 122 от 03.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 152/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Обжалвано е определение №814/ 20.11.2013г., постановено по ч.т..дело №3670/2013г. на Върховния касационен съд, ТК, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] – София срещу определение № 1113/22.03.2013г. по ч.гр.дело № 222/2013г. на Благоевградския окръжен съд. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно. Върховният касационен съд, ТК, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС, ТК е приел, че не полежат на касационен контрол определението, с което въззивен съд се произнася срещу разпореждането за допускане или отмяна на допуснато незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, тъй като не попада в хипотезата на чл.247, ал.3 ГПК. По въпроса подлежи ли на обжалване определението на въззивен съд, с което отменил или потвърдил разпореждането за незабавно изпълнение е образувано т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това, производството по настоящото дело следва да бъде спряно на осн. чл.292 ГПК до приключване на тълкувателното дело. Водим от горното ВКС, ТК състав на първо отделение