Определение № 251 от 06.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1775/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. против разпореждане от 28.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 5971/2017 г. от съдия-докладчик по делото по описа на САС. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С частната жалба е направено искане за предоставяне на правна помощ, във връзка с подадената частна жалба. Видно от данните по делото, с обжалваното разпореждане са върнати частни касационни жалби на жалбоподателя Е. М., с които той е обжалвал определения на САС, поради неизпълнение на указанията в срок. Подадените частни касационни жалби са били оставени без движение от страна на администриращия съд, като са дадени подробни указания за отстраняване на нередовностите по тях, както и е даден срок за това, съобразен със законовия срок. В рамките на срока, жалбоподателят не е отстранил нередовностите и жалбите са върнати с обжалваното разпореждане. Видно от самата частна жалба, във връзка с обжалването на разпореждането на апелативния съд, жалбоподателят е поискал назначаването на „служебен адвокат”, което искане представлява искане за предоставяне на правна помощ. Искането е направено пред САС, пред който съд делото е било висящо към момента на подаване на частната жалба, с оглед задължението за администринане на частната жалба на този съд. САС е съдът, който съгласно разпоредбата на чл.95, ал.1 ГПК следва да прецени дали са налице предпоставките за предоставянето на правна помощ във връзка с подадената частна жалба, като съобрази и специалните разпоредби на ЗПП в тази насока. Едва след произнасянето на апелативния съд по направеното искане с определение и неговото влизане в сила, делото следва да се изпрати на ВКС за произнасяне по подадената частна жалба. Водим от горното, състав на ВКС