Определение № 310 от 19.06.2024 г. на ВКС по н. д. № 555/2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310

гр. София, 19.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни, 2024 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ПЕТЯ ШИШКОВА

Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.555/24 г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК.

С определение №2280/14.06.24 г., постановено по Н.Ч.Д.7906/24 г. по описа на Районен съд- София, съдията-докладчик е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност между този съд и Районен съд -Мездра, изпращайки същото на ВКС на РБ за произнасяне по реда на чл.44,ал.1 НПК.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните данни по делото, намери за установено следното:

С оглед излагане на позицията на настоящата инстанция, трябва да бъде направен преглед на движението на делото и други специфични обстоятелства по него.

Първоначално пред РС-Мездра е било образувано Н.Ч.Д.167/24 г.- по искане на прокурор при РП-Враца за задължително настаняване и лечение на Б. Б. С. в специализирано медицинско заведение- по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето /33/. На л.4 от делото е приложена справка от 21.03.24г. на РУ-Мездра във връзка с проведени ОИМ по издирване на лицето. От нея е видно, че след проведен телефонен разговор жената е заявила, че поради това,че родителите й, живеещи в [населено място], я тормозят, тя живее с П. Ц. Г. и може да бъде открита на два адреса в [населено място]. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, каквото е проведено на 22.04.24 г. Отложено е поради неявяване на поисканото за настаняване лице. С цел връчване на съдебни книжа С. е издирвана на всички известни по делото адреси, като не е била открита на нито един от тях, както в края на м.април, така и в края на м.май 2024 г. След това, на л.84 от посоченото съдебно производство на РС- Мездра е приложена справка на НБД „Население”, видно от която жената е с постоянен адрес в [населено място] и с настоящ- в [населено място]. В тази връзка след поредно нередовно нейно призоваване за съдебно заседание на 03.06.24 г., с определение №257 оттогава съдът е прекратил производството по посоченото дело и го с изпратил за разглеждане на РС-София. Наблегнато е на това, че понятието „настоящ адрес“, използвано в разпоредбата на чл.156,ал.1 33, следва да се разбира не с оглед дефиницията в Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, а според смисъла, вложен в понятието „местоживеене“, използван в чл. 428 от НПК.

Въз основа на това е образувано Н.Ч.Д.7906/24 г.но описа на РС-София, НО, 133 състав. За да повдигне препирнята за подсъдност, съдията-докладчик е приел, че под „настоящ адрес” по силата на 33 следва да се има предвид мястото, където лицето, нуждаещо се или не от лечение, има адресна регистрация според актуалната приложена справка на НБД „Население”.

Повдигнатият спор за подсъдност се явява от изключително значение, защото специалният закон -33, по отношение на задължително настаняване и лечение на лицата по чл.155 от същия /какъвто е процесният случай/, предвижда разглеждане на производството от районния съд по настоящ адрес на съответното лице. Той борави с легално предвиден в ЗГР термин „настоящ адрес“. Същевременно, при една доста сходна процедура за прилагане на принудителни медицински мерки по чл.89 НК, процесуалният закон работи с понятието „местоживеене” на лицето, за да определи съответният компетентен за тази процедура районен съд.

Съгласно чл.89 ЗГР адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или получава кореспонденцията си. Съгласно чл.93 от същия закон постоянният адрес е такъв в населено място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението и винаги е на територията на РБ. Съгласно чл.94 ЗГР настоящ адрес е този, на който то живее. Всяко лице може да има само по един постоянен и настоящ адрес.

Всичко това е ясно и неведнъж е било обсъждано от този съд. Както той е заявявал и буквално е цитиран в определението за прекратяване на РС-Мездра,то иде да покаже принципно разработения от законодателя и житейски разбираем фактор, че човек живее, престоява преимуществено на адреса, регистриран като настоящ. Същевременно, отново както е завявано от този съд, несъмнено е възможно лицето да не пребивава нито на постоянния си, нито на настоящия си адрес по смисъла на ЗГР. То може да има свои положителни и/или отрицателни активности, социални връзки, лични контакти, възможности за обгрижване на място, където реално живее, но което не съвпада със законоопределения „настоящ адрес”. Особено в процедура като тази по 33, където поисканото за настаняване лице експликира болестни прояви и е опасно за себе си и за хората, намиращи се именно на мястото, което то фактически обитава, но същевременно там може да получи и лична грижа от близки и познати, понятието „настоящ адрес” не бива да се определя на формална база според ЗГР. Оглеждайки проблема от този ъгъл, настоящата инстанция принципно споделя позицията на PC-Мездра, че визираният в чл.156,ал.1 33 „настоящ адрес” следва не да се попълва формалистично от ЗГР, а от смисъла, вложен в чл.428 НПК- фактическо местоживеене на лицето.

В настоящия случай обаче след многократно посещаване на всички известни по делото адреси, лицето не е било открито точно на местата,на които то твърди,че пребивава в [населено място], а още по-малко е установено пребиваването му там да е някаква трайна практика. Т.е. неговото фактическо местоживеене е останало неизяснено по начин, различен от настоящия адрес. При това положение, липсва друг критерий за определяне на местната подсъдност на делото освен мястото, където лицето, нуждаещо се или не от лечение, има адресна регистрация според актуалната приложена справка на НБД „Население” /в случая - [населено място]/.

Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

О II РЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА прекратеното от Районен съд-София Н.Ч.Д.7906/24 г. за образуване и разглеждане на РС-Мездра.

Определението е окончателно.

Препис от настоящото определение да се изпрати на Председателя на РС- София за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/