Определение № 3116 от 17.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. П., Д. Л. И., Л. Д. И. и М. Д. П., подадена чрез пълномощник адв. Н. Б. от АК- Р. срещу определение № 38/19.02.2025 г. по в.ч.т.д. № 245/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е допълнено, на основание чл. 248 ал. 1 ГПК, определение № 2/09.01.2025 г. в частта му за разноските, като са осъдени жалбоподателите да заплатят на насрещната страна „ФЗ Васил Костов“ ООД, [населено място], обл. В., сумата от 600 лв. - разноски по делото пред въззивната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Считат същото за неправилно, като постановено в нарушение на закона, поради което искат да бъде отменено. Жалбоподателите поддържат, че разноски в производството по обжалване на постановено по реда на чл. 248 определение не се дължат. Излагат съображения, че производството по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер, а е продължение на съдопроизводството по конкретно дело, поради което не може самостоятелно да породи задължение за страната предизвикала спора да заплаща разноски. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от „ФЗ Васил Костов“ ООД, чрез адв. Н. П. от САК, с който се оспорват нейната основателност. Твърди се, че за осъществената защита в развилото се производство по подадена частна жалба, се дължат разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу разпореждане, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Пред Окръжен съд- Русе е било образувано производството по т. д. № 221/2021 г., чрез разделяне на производството по т. д. № 205/2021 г. по описа на същия съд, като предмет на т. д. № 221/2021 г. са предявени от „ФЗ Васил Костов“ ООД против Л. Д. И., М. Д. П., Д. Л. И. и М. Д. П. искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на ищеца на разпоредителни сделки, с които първите двама ответници са прехвърлили на третия и четвъртия ответник конкретно описани недвижими имоти. С определение № 89/21.03.2024 г. съдът е прекратил производството по т. д. № 221/2021 г. на осн. чл. 232, ал. 1 от ГПК поради оттегляне на исковата молба от страна на ищеца, и е осъдил Л. Д. И. и М. Д. П. да заплатят на „ФЗ Васил Костов“ ООД сумата 2335,28 лв. разноски по делото. Определението не е обжалвано. На 15.04.2024 г. по делото е постъпила молба от ответниците чрез адв. Б. с искане за изменение на определението в частта за разноските, като разноските бъдат присъдени в полза на четиримата ответници. С определение № 195/02.08.2024 г. постановено в производство по чл.248 ГПК Окръжен съд – Русе е оставил без уважение молбата на ответниците. Това определение е потвърдено с определение № 2/09.01.2025 г. по в.ч.т.д. № 245/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново. След постановяването на определение № 2/09.01.2025 г., „ФЗ Васил Костов“ ООД е подал на 28.01.2019 г. молба за допълването му в частта за разноските, с искане за присъждане на направени в производството разноски в размер на 600 лв. - платено адвокатско възнаграждение. С обжалваното в настоящото производство определение № 38/19.02.2025 г., Апелативен съд – Велико Търново е допълнил, на основание чл. 248 ал. 1 ГПК, определение № 2/09.01.2025 г. в частта му за разноските и е осъдил жалбоподателите да заплатят на дружеството ищец сумата от 600 лв. -адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция. Настоящият съдебен състав намира така постановения акт за неправилен. Както многократно е приемано практиката на ВКС /в т. см.: определение № 153/03.04.2019 г. по ч.гр.д. № 871/2019 г. на ІІІ г.о.; определение № 142/01.04.2019 г. по ч.гр.д. № 951/2019 г. на ІІІ г.о.; определение № 205/19.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4518/2018 г. на І г.о.; определение № 393/17.09.2018 г. по гр.д. № 2845/2018 г. на ІV г.о.; определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3926/2017 г. на ІV г.о.; определение № 232/22.05.2019 г. по ч.гр.д. № 1701/2019 г. на ВКС, III г.о.; определение № 205/19.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4518/2018 г. на ВКС, I г.о. /, в производство по реда на чл. 248 ГПК, разноски не се присъждат. Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер и в него не се носи отговорност за разноски – в него само се изменя или допълва решението в частта за разноски при направено от страната искане и неговият изход не обосновава наличие на ново основание за отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Целта на производството е да се разреши процесуалният спор относно дължимостта на разноските и размера им, поради което не следва да се допуска провеждането му да генерира нови задължения за разноски. Изложеното е валидно и за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК. Като е приел, че разноски в производството по чл. 248, ал. 3 ГПК се дължат, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение