Определение от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8226/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Й. С., с [ЕГН], чрез адв. А. Александров, срещу Решение № 849 от 28.06.2024 г., постановено по адм. д. № 233 по описа на Административен съд София - област (АССО) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на С. срещу Ревизионен акт (PA) № Р-22002323001571-091-001 от 13.10.2023 г., издаден от В. А. Н., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – Велико Търново – орган, възложил ревизията и П. Ц. Ц., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Велико Търново – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 8 от 05.01.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д "ОДОП") – София при Централното управление (ЦУ) на НАП, с който на С. е ангажирана отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, в качеството му на управител на "ВАЛЕННТО“ ООД, с ЕИК 203055139, за задължения на дружеството за данъци и осигуровки в общ размер на 15114,06 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че е налице влязъл в сила РА, издаден в тежест на другия управител на „Валеннто“ ООД, според чиито констатации именно той е изплатил спорния дивидент. Оспорва се тезата на АССО за доказаност на причинната връзка между изплащането на дивидента и несъбраните публични вземания на дружеството. По тези съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на спорния РА, както и присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът - директорът на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Дечева, в открито съдебно заседание по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 18.11.2024 г. е даден ход на делото по същество. В срока за произнасяне на решението настоящият съдебен състав установи, че спорният РА е издаден при условията на чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП) и чл. 12, ал. 6 ДОПК. Предвид това намира, че относим към спора е фактът, че с Разпореждане от 27.09.2024 г. на председателя на Върховния административен съд е образувано тълк. д. № 2/2024 г. по описа на този съд за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите от колегиите на съда по въпроса: „Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от ДОПК и чл. 10, ал. 9 Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?“ Предвид изложеното и доколкото решението, което ще бъде постановено по цитираното тълкувателно дело ще бъде от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, то следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълк. д. № 2/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Доколкото в съдебното заседание на 18.11.2024 г. е бил даден ход на делото по същество, то това протоколно определение следва да бъде отменено. Воден от горното, на основание чл. 253 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр. с чл. 292 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение