Определение № 622 от 06.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3256/2014 г.

Производството е образувано е по частна жалба на Х. В. Х. – кмет на Район „М.” – [община], [населено място] против определение № 1256 от 07.05.2014 г. по ч. гр. дело № 787/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 10585 от 13.03.2014 г. по ч. гр. дело № 3101/2014 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на Район „М.” – [община], [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 ГПК, солидарно срещу И. П. К., М. И. К. и П. И. К., за сумата 213.50 лв., представляваща общо задължение по договор за наем от 31.12.2004 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане и за сумата 12.41 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко едно месечно задължение за периода от 11.05.2013 г. до 07.03.2014 г. Върховният касационен съд /ВКС/ в настоящият си състав намира с оглед на разрешението, дадено с тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на О. на ВКС, т. 8, съгласно което въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, че частната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което същата жалба следва да се остави без разглеждане, а производството, образувано по нея да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение