Определение № 50019 от 12.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1935/2022 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ чрез адв. М. К. иска изменение на постановеното по делото определение, като бъдат присъдени разноските, дължими на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Сочи, че е представил доказателства за направените разноски с отговора на касационната жалба. Моли да се уважи молбата. Ответникът С. А. Е., А. А. Е. чрез адв. К. оспорва искането. Счита, че не са представени доказателства за плащане, не били представени доказателства при извършване на правната услуга. Освен това дължимите разноски следвало да се определят на основание чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7 от НМРАВ. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, намира следното: Молбата е подадена на 15.12.2023 г. Определението по делото е постановено на 29.11.2023 г. Следователно е подадена в предвидения в чл. 248 от ГПК, срок. С определението по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 197 от 14.02.2022 г., поправено с решение № 219 от 17.02.2022 г. по в.гр.д.1298/21 г., САС, 4 състав. Видно от данните с молба от 08.02.2023 г. адв. М. К., като пълномощник на НББАЗ е представила доказателства за реално плащане на направените разноски, възнаграждение за осъществено процесуално представителство, подаване на отговор на касационната жалба - платежно нареждане за преведени 3 000 лв, въз основа на фактура 5939. С отговора на касационната жалба е представена посочената фактура. Определението е постановено на 29.11.2023 г., доказателствата за разходи са представени преди постановяване на това определение (на 08.02.2023 г. и с отговора на касационната жалба). Следователно е доказано извършването на разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение от Сдружение „НББАЗ“. Определеното възнаграждение е съобразено с материалния интерес при обжалване на решението пред касационната инстанция. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед изхода на спора, на ответника се дължат разноски за производството пред касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Заплатената сума от 3 000 лв не надвишава размера, определен съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения определението следва да се допълни като се присъдят направените по делото разноски. Върховният касационен съд на Р България