Определение № 1260 от 12.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4414/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е допълнително решение № 64/08.04.2015 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 492/2014, с което е потвърдено решение № 251/05.02.2014 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 966/2012 в частта за разноските. Недоволни от решението са касаторите Н. С. П. и Д. А. С., представлявани от адв. Г. Д. от ПАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за компетентността на въззивния съд да се произнесе по правилността на обжалваното първоинстанционно решение в частта за присъдените разноски и по материалноправните въпроси за необходимостта да бъдат представени доказателства за плащането на адвокатското възнаграждение (фактура, платежно нареждане и др.), когато в договора за правна защита изрично е посочено, че те са заплатени, които (въпроси) са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд. Ответникът по жалбата Г. В. Н. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че делото е върнато от касационната инстанция за произнасяне по правилността на първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски. Първоинстанционният съд е сезиран със своевременно искане за присъждане на разноски, представен е списък на разноските за 28.699,26 лева, в т.ч. 14.000,00 изплатено адвокатско възнаграждение, както изрично е посочено в договора за правна защита – размер, по-нисък от минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки, че поставените въпроси обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че е компетентен да провери изцяло правилността на обжалваното първоинстанционно решение в изпълнение на указанията на касационната инстанция, като и че договорът за правна защита доказва изплащането на уговореното адвокатско възнаграждение, когато това е изрично посочено в него, без да е необходимо изрично посочване на начина на плащане – в брой, банков превод, пощенски запис и др. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение