Определение № 5178 от 26.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4408/2026 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба, озаглавена „касационна жалба“ вх. №17100/11.08.2026г., подадена от Т. Г. Т., ЕГН [ЕГН], с която се иска отмяна на влязлото в сила Решение №12 от 27.01.2022г., постановено по гр. д. №1290/2021г. по описа на Районен съд- Карнобат, с което е бил отхвърлен предявения от него срещу ЕТ „Тодор Стоянов- Кирил Стоянов“, със седалище и адрес на управление [населено място] [улица], вх. Б, ет. 2, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 225 ал.3 от Кодекса на труда за заплащане на сумата от 7800 лв. или за 13 месеца по 600 лв. месечно, представляваща претендирано от ищеца обезщетение за периода от 01.12.2018г. до 31.12.2019г., през който той вследствие на недопускането му до работа от ответника не е получавал трудово възнаграждение. В молбата и уточнението към нея се излагат следните твърдения като основания за отмяна на решението: че по делото на ищеца било вменено от адв. Р. Ц. предявяването на недопустим иск по чл.344, ал.1 от КТ; че били представени предизвестие №13 от 05.06.2008г. и заповед №15 от 05.06.2008г. за прекратяване на трудовото правоотношение, които били издадени от друг едноличен търговец- ЕТ „Кирил Стоянов- Тодор Стоянов“, както и че на 12.08.2008г. Кирил Стоянов изпратил молителя в счетоводна къща „Анорит“- [населено място], за да впишат в трудовата му книжка, че е прекратен на 05.06.2008г. неподписан от него трудов договор от 02.06.2008г. Ответникът по молбата ЕТ „Тодор Стоянов- Кирил Стоянов“, със седалище и адрес на управление [населено място] [улица], вх. Б, ет. 2, ЕИК[ЕИК], е подал писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост на същата. При извършената по реда на чл.306, ал.1 от ГПК служебна проверка настоящият състав на съда установи, че въпреки оставянето й без движение и даването на съответните указания на подателя й молбата за отмяна и уточнението към нея не отговарят на изискванията на чл.306, ал.1 от ГПК за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Изложените в тях твърдения не са за нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно; нито за установена по надлежния съдебен ред неистинност на документ или престъпно действия на страната или нейния процесуален представител; нито за нарушения на процесуалните правила, довели до лишаване на молителя от възможност да участва по делото. Същите не могат да бъдат отнесени към някое от основанията по чл.303, ал.1, т.1-7 от ГПК, а е следвало да бъдат релевирани в производството по обжалване на решението. Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и се оставя без разглеждане. Предвид горното молбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото- прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд на Република България, състав на пето гражданско отделение,