Определение № 60090 от 07.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 302/2021 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба на Р. Х. Б. и Д. Р. Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 354 от 28.07.2014 г. по в.гр.д. № 372/2014 г. на Софийски окръжен съд. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал.1, т.2, пр.2 ГПК, като твърдят, че решението е постановено въз основа на неистинските свидетелски показания на свидетелите Г. Б. и С. Б.. Според молителите, свидетелите са имали здравословни проблеми, поради което са дали неверни показания. В подкрепа на твърдението си представят Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 285/20 на Районна прокуратура- Костинброд, като поддържат, че с него било установено, че свидетелите са дали неверни показания, вследствие на здравословното си състояние. В писмен отговор ответниците по молбата за отмяна С. М. З. и В. М. Б. изразяват становище, че същата е недопустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК се допуска ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Посочения в разпоредбата надлежен ред изисква твърдяните престъпни обстоятелства да са били установени с влязла в сила присъда, респ. със споразумение по НПК, или със съдебно решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК, ако наказателното преследване не може да бъде реализирано. По настоящото дело молителите не твърдят и не представят доказателства неистинността но показанията на посочените от тях свидетели да е била установена по надлежния ред, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК. Представеното постановление на прокурор за отказ да се образува досъдебно производство не попада в хипотезата на основанието по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, тъй като то не установява по надлежния ред твърдяното престъпно обстоятелство. Съгласно задължителните указания на т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и ВКС следва да я остави без разглеждане. С оглед този изход на делото молителите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците С. М. З. и В. М. Б. по 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Водим от гореизложеното съдът