Определение № 99 от 11.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 344/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Военно формирование 32890 – Бургас, представлявано от командира капитан I ранг Д. С. П., приподписана от юрисконсулт П. Н., против решение № I-117 от 29 октомври 2019 г., постановено по в.гр.д. № 201/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Бургас, в частта му, с която се отменя решение № 2644 от 19 декември 2018 г., постановено по гр.д. № 6707/2016 г. по описа на районния съд в гр. Бургас в частта му, с която са отхвърлени исковете на Н. Е. Е., с адрес в [населено място], обл. Б., против военното формирование за заплащане на сумата над 494,43 лева до претендираните 13183,68 лева неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, състоящ се във фактическо отработено служебно време над установената месечна продължителност на служебното време за периода 01.04.2001 г.-16.09.2016 г., както и за разликата над уважения размер от 84,53 лева до предявения размер от 303,60 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 13183,68 лева за периода 16.09.- 02.11.2016 г., както и в частта, с която Е. е осъден да заплати на военното формирование разноски по делото пред първата инстанция съобразно отхвърлената част от исковете над 100 лева, и вместо него касаторът е осъден да заплати на Е. допълнително сумата над уважения от районния съд размер от 494,43 лева до претендираните 13183,68 лева неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, състоящ се във фактическо отработено служебно време над установената месечна продължителност на служебното време за периода 01.04.2001 г.-16.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска, както и да заплати разликата над уважения размер от 84,53 лева до предявения размер от 303,60 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 13183,68 лева за периода 16.09.-02.11.2016 г., и в тежест на касатора са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на въззивното решение. Едно от оплакванията е свързано с възражението на касатора за погасяването по давност на търсеното от ищеца вземане. Тъй като се поставя въпрос по приложението на чл. 111, б. а ЗЗД, който е от значение за изхода на спора, е необходимо да се съобрази разяснението, което ще бъде дадено от касационния съд по тълк.д. № 6/2017 г. по описа на ОСГК, по поставения за тълкуване въпрос: „В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсирани с почивка, от кой момента изпада в забава работодателят по отношение на това вземане, и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение?“ Ето защо се налага производството по делото да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по горепосоченото дело по описа на ОСГК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,