Определение № 2226 от 26.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. Георгиев от [населено място], община Разлог, приподписана от адв. Н. Терзиев, срещу определение № 2212/20.11.2023г., постановено по адм. дело № 1003/2023г. по описа на Административен съд – Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената искова молба. Сочи се, че в производството по чл.256 от АПК е допустимо да се търси защита срещу неоснователно бездействие на административен орган да извърши както фактически, така и правни действия, произтичащи пряко от нормативен акт или по силата на закона, след надлежно сезиране. Ответникът – кметът на община Разлог, чрез адв. Н. Благоева като процесуален представител, в срока по чл.232 от АПК е изразил становище за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по искова молба на Х. Георгиев с правно основание чл.256 от АПК срещу кмета на Община Разлог. Видно е, че предмет на искането е бездействие на посочения ответник, изразяващо се в неиздаване на заповед по чл.223, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУТ за спиране и забрана за достъп до строеж, за който е съставен констативен акт за незаконно строителство от служители от общинската администрация. Ищецът сочи, че горното представлява неоснователно бездействие на органа и предявява искане за постановяване на решение, с което да бъде задължен кмета на общината в определен от съда срок, да извърши действия по издаване на заповедта за незаконния строеж. С обжалваното определение съдът е приел предявения иск за процесуално недопустим поради липса на предмет и е оставил исковата молба без разглеждане, като е прекратил производството по делото. Прието е, че по реда на чл.256 от АПК може да се търси защита срещу бездействия на администрацията в хипотезата, когато органите са задължени да извършват предписани от нормативен акт фактически действия, а в случая искането е за правни действия, каквото е издаването на заповед по чл.223, ал.1 от ЗУТ, съставляваща индивидуален административен акт, поради което исковата защита по чл.256 от АПК е недопустима. Извън горното и с оглед фактите в исковата молба, съдът е проверил допустимостта на искането, преценявайки го като жалба срещу мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт - заповед по чл.223, ал. 1 от ЗУТ. След извършената преценка са формирани изводи за това, че за кмета на община Разлог не е възникнало законово задължение за произнасяне по сигнала на жалбоподателя за незаконно строителство, поради което не е налице формиран мълчалив отказ, който да бъде надлежен предмет на съдебен контрол за законосъобразност и предявената жалба е недопустима на основанието по чл.159, т.1 от АПК. Обжалваното определение е правилно. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на административния съд за недопустимост на предявеното искане. Същото е с правно основание чл.256 от АПК, с оглед на което за възникване на правото на оспорване е необходимо да е налице задължение за извършване на дължимо по закон фактическо действие, което рефлектира директно в правната сфера на лицето. Предметът на защита по посочения ред е неизвършването на дължими от административния орган по силата на закона фактически действия, като в обхвата на субективното право на защита не се включват дължимите от административния орган правни действия. В случая процесното искане не сочи на дължими от органа фактически действия, а на предприемане на правни такива с издаване на индивидуален административен акт – заповед по чл.223, ал.1, т.1 от ЗУТ. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на частния жалбоподател, че по реда на чл. 256 АПК може да бъде задължен органът да издаде административен акт. Изводи в обратен смисъл не следват от цитираната в жалбата съдебна практика, която освен, че не е задължителна и е неотносима към фактите по делото. В случая, както правилно е приел съдът, се иска издаването на заповед по чл. 223, ал.1, т.1 от ЗУТ, което представлява правно волеизявление на административния орган, а не фактическо действие, с оглед на което исковата защита по чл.256 от АПК е недопустима. Предвид изложеното, като е оставил исковата молба без разглеждане и е прекратил производството по делото, административният съд е постановил определение, което не страда от сочените от частния жалбоподател пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Правилни, макар и извън уточнения предмет на искането, са доводите в оспореното определение за липса на годен предмет на оспорване в хипотезата на чл.159, т.1 от АПК, които съдът е формирал при преценката на искането като жалба срещу мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт - заповед по чл.223, ал. 1 от ЗУТ. В ЗУТ е предвидено самосезиране на органите по незаконното строителство /по чл. 225 или чл. 225а/ в производството по установяване и премахване на незаконни строежи, поради което инициирането на производство по сигнал на трети лица, както в случая – по сигнал на жалбоподателя, не е обвързващо за органа, за който не възниква задължение за произнасяне, респ. непроизнасянето не формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение