Решение № 358 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11313/2008 г.

Решение № 358 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11313/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Михаил Петров Вергиев, жив. в гр. Пазарджик, срещу Решение № 617/18.06.2008 г. по ахд № 833/2007 г. на Пловдивски административен съд, ХIII състав, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 1361889/26.02.2007 г. на орган по приходите на ТД на НАП - Пазарджик, потвърден с Решение № 391/21.04.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който са му определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2000 г, 20002 г., 2003 г., 2004 г. и 2005 г. в общ размер на 3 319,29 лв. и лихва в размер на 1 141,92 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, иска отмяната му, отмяна на РА и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в писмена защита, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, ПОС, е изложил мотиви, че са били налице предпоставките за облагане по аналог на жалбоподателя по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - несъответствие между доходите на жалбоподателя и финансовото му състояние - а именно през процесните периоди същият не е получавал доходи с изключение на описаните от съда от продажба на 2 броя ниви, а е извършил разходи за живот и закупуване на 1 брой нива и ателие в курортен комплекс "Слънчев бряг". съдът е изложил доводи, че правилно данъчните органи не са отчели при формиране на данъчната основа пощенските записи на обща стойност 15 929,27 лв., изпращани на Вергиев от Франция, тъй като няма данни дали ги е получил и дали са били предназначени за него. При формирането на данъчната основа правилно са отчетени разходите за живот за всяка година по данни на НСИ за една лице и стойностите на закупените и продадени имоти по нотариални актове. Основното възражение на касатора за късното му уведомяване, че ревизията ще бъде по чл. 122 от ДПК не представлява съществено съдопроизводствени нарушение, извършено от съда, а действие на ревизиращите органи, което е обсъдено от първоинстанционния съд. Правилна е преценката му, че правото на защита на Вергиев не е нарушено, тъй като е успял да депозира декларации за всички проверявани периоди по чл. 124, ал. 1 ДОПК, в които не е вписал никакви доходи, различни от изброените, а за декларираните кредити в общ размер от 4000 лева от неустановени физически лица през 2000 година не е ангажирал никакви доказателства нито пред данъчните органи, нито пред съда, за което е имал достатъчно възможности. Що се отнася до сумите по пощенските записи, за които Вергиев е осъден с невлязла в сила присъда за недеклариране на доходи, то единствено в негова полза е неотчитането им при формирането на данъчната основа - в противен случай тя би била значително по-висока и съответно данъкът в по-голям размер, ако същите се приемат за недекларирани доходи, за които не е заплатен данък. Последното обстоятелство също е основание за облагане по аналог по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК. Несъстоятелен е доводът в касационната жалба, че за тези доходи ще се плаща отделен данък общ доход, доколкото данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ е годишен и след влизане в сила на ревизионния акт за определен данъчен период същият е стабилен административен акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не могат да се присъдят претендираните разноски. Ответникът не е представляван в настоящето производство от юрисконсулт, поради което не следва да му се присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение