Определение № 25 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2008 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалби подадени от ответниците по молбата за отмяна К. Г. Б., Г. М. Б. и Е. М. Б. срещу определение № 10/02.07.2008 г. по гр.д. № 2332/2008 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на V г.о. Излагат оплаквания за процесуална незаконосъобразност и молят за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба – “С” ООД, не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, І г.о., като разгледа частната жалба и с оглед правомощията си по чл.274 и сл. ГПК, намира следното: С обжалваното определение Върховния касационен съд е спрял изпълнението на осъдителното въззивно решение по вещен спор с правно основание чл.108 ЗС, потвърдено с решение на Върховния касационен съд по гр.д. № 147/2005 г. по описа на V г.о.,тъй като са били изпълнени изискванията на закона за това. Частната жалба е процесуално недопустима. Същата не се обхваща от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. В процесния случай чл.309, ал.1, изречение второ ГПК е дал право на съда да прецени дали да постанови спиране изпълнението на влязлото в сила решение. Визираното спиране не е предвидено изрично, че подлежи на обжалване. Същото не представлява и преграждане по-нататъшното развитие на делото, тъй като то е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Поради това частната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение