Определение № 7044 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5395/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частни жалби на:

1. Министъра на външните работи, чрез процесуален представител против разпореждане №4320 от 09.02.2025г., постановено по адм.д. №8235/2023г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/, с което на осн. чл.215, т.4 АПК е оставена без разглеждане и е върната касационна жалба вх.№ 29220 от 25.10.2024г. на Министерство на външните работи на Р.България против решение №20167 от 16.10.2024г., постановено по адм.д.№8235/2023г. на АССГ.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно поради нарушение на материалния закон - основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в частната жалба. Моли за неговата отмяната. Не претендира разноски.

Ответникът Н. М. К., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба. Моли обжалваното разпореждане да се остави в сила. Не претендира разноски.

2. Министерство на външните работи (предвид приложеното към частната жалба от Министъра на външните работи пълномощно на М. У., в която същата има правомощия и спрямо министерство на външните работи), чрез процесуален представител, против определение №8571 от 12.03.2025г. постановено по адм.д. №8235/2023г. по описа на АССГ, с което в производство по чл.213а, ал.9 АПК е допълнил на осн. чл.213а, ал.9 АПК разпореждане №4320 от 09.02.2025г., постановено по адм.д. №8235/2023г. по описа на АССГ в следния смисъл: „Осъжда министерство на външните работи да заплати на Н. М. К., [ЕГН] сума в размер на 500лв., представляваща разноски за изготвяне на отговор на касационна жалба, на осн. чл.213а, ал.9 АПК“.

Частният жалбоподател навежда доводи, че определението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено, като на министерство на външните работи бъдат присъдени направените съдебни разноски за обжалване на определението- ДТ в размер на 30 лева на осн. чл.235а АПК, както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Ответникът Н. М. К., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Не претендира разноски.

Частната жалба срещу разпореждане №4320 от 09.02.2025г., постановено по адм.д. №8235/2023г. по описа на АССГ е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В конкретния казус предмет на касационно обжалване е решение на административен съд, постановено в производство по оспорване на административен акт, с който на осн. чл.89, ал.1 и ал.2, т.1, чл.97, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и чл.59, т.1 от Закона за дипломатическата служба /ЗДпСл./, на служител в дипломатическа служба (ръководител на задгранично представителство с дипломатически ранг „съветник“) е наложено дисциплинарно наказание „временно понижаване с едни предходен дипломатически ранг за срок от три месеца“.

Служителите в дипломатическа служба с дипломатически ранг са държавни служители (чл.4 ЗДпСл вр. чл.2, ал.2 ЗДпСл), правоотношението с които е служебно по см. на ЗДСл.

За реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо тези служители са приложими и специфичните разпоредби на Раздел VI. „Отличия и награди. Дисциплинарна отговорност“ от ЗДпСл, според които за извършени дисциплинарни нарушения се налагат и допълнителни, специфични спрямо предвидените в ЗДСл дисциплинарни наказания посочени в чл.59 ЗДпСл.

Оспорването на актовете, с които се налагат специфичните дисциплинарни наказания, при липса на изрична уредба в ЗДпСл, и по аргумент от чл.5 от ЗДпСл, се извършва по реда, предвиден в ЗДСл. Предвид приложимата разпоредба на чл.124 ЗДСл за подсъдността по спорове относно налагането на дисциплинарна отговорност, решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл.90, ал.1, т.1-4 (всички видове дисциплинарни наказания, без „уволнение“), не подлежи на обжалване.

С оглед посочената правна уредба, и предвид характера на наложеното дисциплинарно наказание, което не е от категорията изключващи прилагането на разпоредбата на чл.124, изр. второ ЗДСл, правилно касационната жалба вх.№ 29220 от 25.10.2024г. на Министерство на външните работи на РБ е оставена от първостепенния съд без разглеждане на осн. чл.215, т.4 АПК, като подадена срещу решение, което не подлежи на касационно оспорване.

Не се кредитират доводите на частния жалбоподател. Критерият, възприет от законодателя относно подсъдността по спорове относно налагането на дисциплинарна отговорност, съответно инстанционността на производството по обжалването на съдебно решение по такива спорове е свързан с вида на правоотношението (служебно) и вида на наложеното дисциплинарно наказание, а не със степента на кариерно развитие на дипломатически служител (чл.34, ал.1 ЗДпСл).

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и трябва да се остави в сила.

Частната жалба срещу определение №8571 от 12.03.2025г. постановено по адм.д. №8235/2023г. по описа на АССГ е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За постанови обжалваното определение съдът е приел, че производството е по реда на чл.213а, ал.9 АПК, като в случая разноски са дължими тъй като е налице изготвен отговор на касационна жалба, но без осъществено процесуално представителство.

Определението е правилно като краен резултат.

Въпреки наличната в производството пред първостепенния съд хипотеза на чл.213а, ал.2 АПК при постановяване на определение №8571 от 12.03.2025г., по адм.д. №8235/2023г. по описа на АССГ, а не тази на чл.213а, ал.6, т.2 АПК, съдът правилно е присъдил разноски, включително при правилно определен намален размер спрямо поискания от М., защото същите са дължими от ответната по касационната жалба страна на осн. разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК вр. чл.144 АПК, основаваща отговорността за разноски на принципа за неоснователно предизвикано дело, която разпоредба дава право на ответната страна да иска заплащане на направените разноски при прекратяване на делото.

В хипотезата на подадена касационна жалба, ответната страна в производството по касационната жалба по силата на общото правило на чл.78, ал.4 ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл.144 АПК, има право на разноски, направени за това производство при прекратяването му, като обективната и невиновна отговорност за разноски се възложи на страната инициирала касационното производство.

Налага се извод за законосъобразност на определение №8571 от 12.03.2025г. постановено по адм.д. №8235/2023г. по описа на АССГ, което трябва да се стави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение