Определение от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1445/2026 г.

Производството е по чл. 95 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба вх. № 21959/12.08.2026 г. на „Алгае Фарм" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, за предоставяне на правна помощ във връзка с подадена от дружеството частна жалба против определение № 5800 от 28.05.2026 г. по адм. д. № 1445/2026 г. на Върховния административен съд. С постановеното определение № 5800 от 28.05.2026 г. Върховният административен съд е оставил без разглеждане частна жалба на дружеството против определение № 3643 от 07.08.2025 г. по адм. д. № 1349/2024 г. на Административен съд - Пазарджик и е прекратил производството по делото. По подадена частна жалба против това определение председателят на седмо отделение на ВАС е оставил жалбата без движение с разпореждане от 07.07.2026 г. Дружеството е поискало с молба от 12.08.2026 г. предоставяне на безплатна правна помощ за изпълнение на задължителните указания, поради липса на средства. Съдът, за да се произнесе по молбата, приема следното: Безплатната правна помощ по Закона за правната помощ (ЗПП) се предоставя в случаите, когато по закон се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство, както и ако страната с оглед здравословното, материалното или семейното си състояние не разполага с необходимите средства, за да заплати възнаграждение на адвокат. Лицата, които могат да получат безплатна правна помощ, са лимитативно изброени в чл. 22 ЗПП. ЗПП е приет с оглед осигуряване на достъп до правосъдие на физически лица, намиращи се в материална и социална затрудненост, като съгласно чл. 5 ЗПП правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, предвидени в този или други закони. Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗПП системата за правна помощ обхваща случаите, при които страната по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. По силата на чл. 23, ал. 3 ЗПП правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че страната - физическо лице няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В конкретния случай не са изпълнени предпоставките на чл. 5 ЗПП предвид обстоятелството, че страната, която иска предоставяне на правна помощ, е юридическо лице - търговец. Юридическите лица не са сред кръга от субекти, които могат да се ползват от предоставянето на правна помощ. С оглед горното, искането за предоставяне на правна помощ, следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният административен съд