Определение № 88 от 15.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1163/2020 г.

Производството е по молба с правно осн. чл.247 ГПК. Подадена е молба от С. Н. Д. за поправка на техническа грешка в определение № 95/15.02.2021г. по т.д. № 1163/2020г. на ВКС, I т.о. В молбата се излага, че в полученото от страната хартиено копие от съдебния акт в диспозитива на определението е присъдена сумата от 1125лв. за разноски по делото, а на сайта на ВКС в мотивите и в диспозитива сумата е от 1500лв. Моли да се допусне поправка като в диспозитива на хартиения носител се чете 1500лв. В писмения от говор „Енерго–Про Продажби“АД, [населено място] оспорва основателността на молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа молбата по чл.247 ГПК констатира следното: Производството по делото се е развило по касационна жалба от „Енерго–Про Продажби“АД, [населено място] против решение № 131/21.02.2020г. по в.гр.д. № 1186/2019г. на ОС-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 472/18.11.2019г. по гр.д. № 449/2019г. на РС- Горна Оряховица за приемане за установено по отношение на касатора, че С. Н. Д. не дължи на АД сумата от 6369,17 лв. с включен ДДС, начислена по партида с клиентски № 1500179508 и абонатен № 0500704162, за неизмерена и непотребена електроенергия през периода 23.10.2017г. - 22.10.2018г., съгласно корекция на сметки, извършена на основание чл.50 от ПИКЕЕ, обективирана във фактура № 0277431806 от 21.02.2019г. Ответникът С. Н. Д. е подал писмен отговор, с който е оспорвал допустимостта и основателността на касационната жалба, както и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендирал е и присъждане на разноски по спора. Производството е приключило с постановяване на определение № 95/15.02.2021г. по т.д. № 1163/2020г. на ВКС, I т.о., с което не се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 131/21.02.2020г. по в.гр.д. № 1186/2019г. на ОС-Велико Търново и е осъдено „Енеро-Про Продажби“АД да заплати на С. Н. Д. от [населено място] сумата от 1125лв., представляваща разноски пред касационната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК. В мотивите на посоченото определение съставът на ВКС изрично е формирал и изявил воля за присъждане на сумата от 1125лв. на ответника по касацията - за защита по касационната жалба във фазата по чл.288 ГПК. Налага се извод, че не е налице противоречие между мотиви и диспозитив в частта за разноските, като правновалидна е волята на съда, обективирана в единствения оригинал по делото – приложеното по него на хартиен носител определение, което носи подписите на съдебния състав. Ако при публикуване на съдебния акт на интернет страницата на ВКС на осн. чл.64 ЗСВ е допуснато разминаване със съдържанието на оригинала, както е в случая, не се касае до очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК, а до техническо несъответствие, което се коригира по административен ред. Поради изложеното следва да бъде оставена без уважение подадената молба. Водим от горното, Върховният касационен съд