Определение № 12373 от 15.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10728/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от директора на СЗОК чрез пълномощника гл. юрисконсулт Т. Колева против Определение №19355 от 09.10.2024 год., постановено по адм. дело №9697/2024 год. по описа на АССГ, с което е отменена заповед №РД-15-32/30.09.2024 на Директора на СЗОК за прекратяване на договор № 226505/01.01.2024г за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, в частта за допуснатото предварително изпълнение. Изложени са оплаквания, че определението е неточно и неправилно, незаконосъобразно и недобре обосновано, постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочени са данни за други нарушения в аптеката –собственост на ответното дружество. Направено е искане за отмяна на определението. Ответникът по частната жалба „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД София не изразява становище в дадения срок. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционнният съд е отменил заповед №РД-15- 32/30.09.2024 на Директора на СЗОК, с която е прекратен сключеният с „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД София Договор № 226505/01.01.2024 г за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, в частта за допуснатото й предварително изпълнение. За да постанови акта си съдът е приел, че оспореното разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК е издадено при липсата на конкретни мотиви, което не дава възможност за извършване на преценка дали са налице установените в закона предпоставки за това и така нарушава правото на защита на засегнатото лице. Първоинстанционното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно нормата на чл.60 ал.1 АПК, че разпореждане за предварителното му изпълнение се включва в оспорения акт, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, както и по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес, като в последния случай административният орган изисква съответната гаранция. Следователно общият критерий по чл. 60, ал. 1 от АПК за допустимостта на предварителното изпълнение е защитата на визираните ценности и интереси да е в такава непосредствена причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, че по-късното му изпълнение да създава вероятност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда. Материалните предпоставки за включване на разпореждане за предварително изпълнение са основания за издаването му, за наличието на които органът е длъжен да изложи мотиви и да посочи доказателствата, на които основава изводите си от фактическа и правна страна. В случая органът е посочил, че от проверената аптека са отчетени недоставени й лекарствени продукти, за които неоснователно са заплатени с публичен ресурс суми в големи размери и с цел предотвратяване на други тежки последици и защита на обществения интерес от неоснователно получаване на публични средства, с които се заплаща за лечението на здравноосигурени лица, се разпорежда предварително изпълнение на заповедта за прекратяване на договора. Така изложените мотиви не покриват изискването на закона за посочване на убедителни конкретни факти и обстоятелства за наличието на една или няколко от предпоставките по чл.60 ал.1 АПК, включително ясното и пълното им мотивиране от страна на административния орган. Всъщност доводите на административния орган са същите, с които е обосновано издаването на административния акт, но те не касаят необходимостта от неговото предварително изпълнение. В заповедта не е коментирана дори вероятност от настъпване на „други тежки последици“, а липсата на надлежни мотиви не може да се санира едва в хода на съдебното производство, какъвто опит се прави с излагане на твърдения в частната жалба /без доказателства/ относно други констатирани нарушения в същата аптека. С оглед на това законосъобразно е прието от административния съд, че бланкетните мотиви на органа не покриват законовите критерии за мотивираност на акта в достатъчна степен и като такива имат ниска степен на убеждаващо въздействие. В този смисъл органът е допуснал съществено несъобразяване с материалноправни норми при издаване на разпореждането си по чл.60, ал.1 от АПК, довело и до необосноваността му, поради което правилно е отменено от първостепенния съд. По тези съображения актът му следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение