Определение № 50427 от 17.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1173/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба на Н. и Д. В. срещу определение № 144/21.02.2022 г. по в. т. д. № 32/2022 г. на Апелативен съд Варна в частта, с която е върната тяхна въззивна жалба, подадена срещу решение № 260146/05.08.2021 г. по т. д. № 988/2018 г. на Окръжен съд Варна. В частната жалба се поддържа неправилност на въззивното определение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Заявява се становище, че жалбоподателите се явяват необходими другари заедно с ответника „Камуел България“ ЕООД, както и, че решението следва да бъде еднакво по отношение на общите за страните факти. От жалбоподателите се прави позоваване на т. 17 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. В заключение се твърди, че подадената от тях въззивна жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. От ответника „СИМ СОЛ“ ЕООД се оспорва частната жалба като неоснователна, тъй като жалбоподателите не са страна по предявените искове за прогласяване недействителност на едностранната упълномощителна сделка и на извършената чрез това пълномощно продажба на ответника „Камуел България“ ЕООД. Заявява се становище, че доводите за наличие на необходимо другарство между жалбоподателите, „Камуел България“ ЕООД и Б. С. по иска за нищожност на упълномощителната сделка са явно неоснователни. В. не са страна и по иска за недействителност на извършения от мнимия пълномощник продажба, а по установителните искове за собственост на апартамент, магазин и паркоместа е налице единствено обикновено другарство. Липсата на жалба от страна на „Банка ДСК“ АД не е пречка всеки от другарите на упражни правата си по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. С атакуваното в настоящото производство определение съставът на Апелативен съд Варна е оставил без разглеждане подадена от В. въззивна жалба против решение № 260146/05.08.2021 г. по т. д. № 988/2018 г. на Окръжен съд Варна в частта, с която: · на основание чл. 26, ал. 2, предл. II и III, вр. чл. 44 ЗЗД, във вр. с чл. 252, ал. 2 от Гражданския кодекс на Република Молдова № 1107 от 06-06-2002, чл.50 във вр. с чл. 44, ал. 2, чл. 42 и чл. 38 от Закон № 1453 от 08-11-2002 за нотариусите на Република Молдова, е прогласена нищожността на упълномощнтелна сделка, обективирана в пълномощно от 10.11.2017г., с което С. Й. Й. - управител на „СИМ СОЛ” ЕООД, е учредил в полза на Б. Т. С. представителна власт да се разпорежда с недвижими имоти, собственост на „СИМ СОЛ” ЕООД, а именно апартамент № 56, ведно с изба № 56, паркоместа № № 115, 116 и магазин № 7, намиращи се в [населено място], подробно описани в нот. акт № 64, т. LХХХII, рег. № 30277, дело 17092 от 30.12.2013 г. на Службата по вписванията, поради липса на изявена воля (съгласие), предвид установената неавтентичност на подписа на упълномощителя и неспазена процедура за нотариалното заверяване на пълномощното. · е прогласена недействителността на договора за покупко-продажба от 16.02.2018 г. сключен с нотариален акт № 30, т. II, рег. № 1709, нот. дело № 162/2018 г. от 16.02.2018г. пред И. М.-И., помощник нотариус по заместване при нотариус К. К., с район на действие РС Варна, № 513 в Нот. камара (вписан в СлВп- Варна с вх. рег. № 3664, акт № 48, т.IХ), с който Б. Т. С. като пълномощник на „СИМ СОЛ” ЕООД, с пълномощно, заверено от нотариус А. А. в Република Молдова, с дата 10.11.2017 г. и сертифициран с апостил, заведен под № ЕОТТ45ВОНYGN5 от 10.11.2017г. на МП на Молдова, заверен от МВнР на Република България на 30.01.2018 г., е продал на „Камуел България” ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] офис 1, представлявано от управителя П. К. П., горепосочените недвижими имоти, като сключен от лице без представителна власт, на основание чл.42, ал.2 ЗЗД; · в отношенията между „Камуел България” ЕООД, „Банка ДСК” АД (правоприемник на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕС БАНК” АД) и „СИМ СОЛ” ЕООД, е прието, че „СИМ СОЛ” ЕООД е собственик на горепосочения апартамент № 56, ведно с изба № 56, както и на магазин № 7, както и · в отношенията между „Камуел България” ЕООД и „СИМ СОЛ” ЕООД е прието, че „СИМ СОЛ” ЕООД е собственик на горепосочените паркоместа №№ 115, 116. За да достигне до този извод, въззивният съд е преценил, че по исковете, целящи установяване недействителност на упълномощителната сделка и сделката за прехвърляне правото на собственост от „СИМ СОЛ” ЕООД на „Камуел България” ЕООД, В. не са посочени като ответници. Тя нямат и качеството необходими другари, тъй като не са страна по сделките. Поради това тяхната валидност се явява единствено преюдициален въпрос за правата на В. като последващи приобретатели. Същите разсъждения въззивният съд е приложил и по отношение на установителните искове за собственост, предявени от „СИМ СОЛ“ ЕООД срещу „Камуел България“ и „Банка ДСК“ АД. Посочил е за пълнота, че ответниците по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явяват единствено обикновени другари. Постановеният от въззивния съд акт е законосъобразен. Изложените от състава на Апелативен съд Варна мотиви са изцяло в съответствие с разписаното в чл. 265 ГПК, чл. 216 ГПК и чл. 26, ал. 2 ГПК. Действително, предявените от „СИМ СОЛ“ ЕООД срещу Б. С. /наследен от Н. В. и З. П./ и „Камуел България“ ЕООД искове за установяване нищожност на упълномощителна сделка и недействителност на извършената от мним пълномощник продажба на имоти, собственост на „СИМ СОЛ“ ЕООД, в полза на „Камуел България“ ЕООД се явяват обуславящи за предявените срещу Н. и Д. В. като последващи приобретатели на имотите искове по чл. 108 ЗС, но това обстоятелство не обуславя наличието на право да обжалват решението в тези му части. По отношение на посочените искове не е налице нито обективно, нито субективно съединяване, още по-малко другарство между В. и ответниците по обуславящите искове. Исковете са предявени и разгледани в едно производство като ищецът е търсел постигане на процесуална икономия, но претенциите срещу отделните сделки е можело да бъдат разгледани в отделни производства. Право на въззивна жалба имат само страните по спора, очертан от исковата молба, които са участвали в първоинстанционното производство като главна или подпомагаща страна. Други лица нямат правен интерес да обжалват първоинстанционното решение. Единственото изключение се съдържа в чл. 265, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 216, ал. 2 ГПК, но, както беше посочено по-горе, сочената законова хипотеза не е налице в случая. Единствено легитимирани да обжалват първоинстанционно решение в описаните от състава на Апелативен съд Варна части имат Б. С. /наследен от Н. В. и З. П./, „Камуел България“ ЕООД и „Банка ДСК“ АД, а В. имат право да обжалват това решение единствено в частта по исковете с правно основание чл. 108 ЗС и възражението за задържане. Относно извършеното в частната жалба позоваване на т. 17 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК следва да бъде припомнено, че с т. 6 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че постановките на т. 17 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК в частта относно задължителното другарство са загубили действие след приемане на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. Като правилно атакуваното въззивно определение следва да бъде потвърдено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС