Определение № 11002 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9531/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Б. Х. и адв. Г. Шаркова срещу Определение № 12341/18.07.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 5183/2024 г. С обжалваното определение е отхвърлена молба вх. № 22134/08.07.2024 г. по регистъра на АССГ, подадена от К. Б. Х. и процесуалния ѝ представител адв. Г. Шаркова за изменение и допълнение на Определение № 10326/30.06.2024 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 5183/2024 г., в частта за разноските. В частната жалба са изложени съображения, че обжалваното определение е неправилно, поради необоснованост на фактическите изводи и нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения, че съдът неправилно е извършил преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК. Сочи се, че в хода на производството и след като е получил жалбата за отговор, административният орган е издал решение за изричен отказ от предоставяне на исканата информация. Срещу това решение жалбоподателят е подал отделна жалба, като своевременно е депозирал молба за прекратяване на образуваното съдебно производство, тъй като оспореният акт е бил оттеглен/отменен и жалбоподателят е бил поставен в хипотезата на отпаднал интерес от обжалването. Счита, че ответникът следва да понесе отговорността за разноски, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Моли обжалваното определение да се отмени и се постанови ново, с което се присъдят претендираните разноски. Ответникът по частната жалба – Областният управител на Област София оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да отхвърли искането на К. Б. Х. и процесуалния ѝ представител адв. Г. Шаркова да бъде изменено и допълнено Определение № 10326/30.06.2024 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 5183/2024 г., в частта за разноските, решаващият съд е приел, че е сезиран с искане за изменение на постановеното по делото прекратително определение, в частта за разноските, което е допустимо при условията на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Посочил е, че поддържа вече изразеното в Определение 10326/30.06.2024 г. по адм. дело № 183/2024 г. становище, че приложимото основание за недопустимост на жалбата – чл. 159, т. 6 АПК, обуславя и неоснователност на искането на жалбоподателя за разноски. В допълнение е посочил, че отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. В случая съдебният акт не е в полза на жалбподателката. Отделно от това, съдът е приел и, че целият контекст на действията по оспорване сочат на злоупотреба с процесуални права от пълномощника на жалбоподателя, която изглежда да е насочена към постигане на неоснователно обогатяване. Определението е правилно: Производството по адм. дело № 5183/2024 г. по описа на АССГ е било образувано по жалба на К. Б. Х. срещу мълчалив отказ на Областния управител на Област София по заявление вх. № 1713268293/16.04.2024 г. за достъп до обществена информация. С Определение № 10326/30.06.2024 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 5183/2024 г., на основание чл. 159, т. 6 АПК, жалбата на К. Б. Х., чрез пълномощника – адв. Г. Шаркова срещу Решение АСД-18-5/21.05.2024 г. на областния управител по заявление за достъп до обществена информация с рег. № 1713268293/16.04.2024 г., подадено от три лица, сред които и К. Х., е оставена без разглеждане. За да постанови определението съдът е установил, че с влязло в сила Решение № 10128/27.06.2024 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 5515/2024 г. са отхвърлени жалбите на К. Б. Х. и Ц. Б. Х. чрез адв. Шаркова срещу Решение № АСД-18-5/21.05.2024 г. на областния управител на Област София. При така установеното съдът е приел, че е осъществено основанието по чл. 159, т. 6 АПК, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Изрично е изложил съображения, че искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. С определението, което се обжалва пред настоящата инстанция, съдът не е намерил основания за изменение на Определение № 10326/30.06.2024 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 5183/2024 г., в частта за разноските. Изводите му са правилни и към тях настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Изложените в частната жалба съображения за необоснованост на фактическите изводи на съда и за постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон са неоснователни, тъй като не почиват на правилен анализ на фактите и доказателствата по делото. Видно от представеното по делото пълномощно адв. Г. Шаркова е упълномощена да представлява Р. Б. Г., Ц. Б. Х. и К. Б. Х.. Установява се от материалите по делото, а и от служебно извършената от съда справка на интернет страницата на АССГ, че за всеки от доверителите ѝ адв. Шаркова е завела отделни дела (№№ 5182/2024, 5183/2024 г. и 5184/2024 г. по описа на АССГ) срещу мълчалив отказ на областния управител по заявление за достъп до обществена информация. При жалба, подадена срещу мълчалив отказ, тя следва да се разгледа като жалба и срещу направения по-късно изричен отказ (т. 8 от Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/76 г. на Пленума на Върховния съд; арг. и от чл. 172, ал. 3 и чл. 58, ал. 3 АПК). Именно това е направил АССГ след като му е станал известен постановения изричен акт – отказ за предоставяне на исканата обществена информация, видно от постановеното по делото Определение № 8169/16.06.2024 г. Съдът е приел, че предмет на жалбата е и направения по-късно изричен акт. След като е установил, че е налице влязло в сила решение по подадената срещу този акт жалба правилно е прекратил производството и не е присъдил разноски. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При решаване на въпроса относно разноските се взема предвид наличието на данни за злоупотреба с право. Поведението на жалбоподателката чрез процесуалния ѝ представител правилно съдът е приел, че изглежда цели присъждането основно на разноски. Приемането на тезата на частния жалбоподател ще доведе до злоупотреба с правото на разноски. По изложените съображения оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение