Определение № 1294 от 06.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 184/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 във връзка с чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба на А. Джамуров срещу определение № 2158 от 25.09.2023 год. по адм. дело № 2341/2023 год. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е оставено без уважение искане за спряно допуснато по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № ДС-09-23/ 30.08.2023 на областния управител на Област Пловдив, с която е разпоредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, предмет на Акт за частна държавна собственост № 6455/27.06.2007 г. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и необосновано, което го прави незаконосъобразно - касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди се, че в хода на производството са представени доказателства, че предварителното изпълнение на акта ще доведе до настъпване на значителни и трудно поправими вреди за молителя. В заповедта не било уточнено как физическото лице адресат на акта извършва стопанска дейност. Били объркани съседите на описания в акта терен. В акта се твърдели неверни обстоятелства, свързани с осъществявано от жалбоподателя отглеждане на животни. От изпълнението на акта щяло да се увреди доброто име на Джамуров, щели да настъпят загуби от стопанска дейност на негови роднини, осъществяващи я в близост до имота. Изземването щяло да предреши правния спор, а това щяло да се отрази на психическото и физическо здраве на жалбоподателя и семейството му. Въпреки входирането на жалбата пред областния управител, последния веднага разпоредил изземването на имота. Изложени са доводи, свързани с произнасяне на административен съд по случай, свързан с отстранен началник на РДВР - Пловдив. Областната управа бездействала четири години, което навеждало на съмнения за политически натиск върху Джамуров и семейството му. Иска се отмяна на определението и спиране изпълнеието на оспорвания акт. Ответникът по частната жалба не дава становище. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в срока по чл. 166 ал. 3 АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение, Административен съд София - област е спрял предварителното изпълнение, допуснато на основание чл. 80, ал.3 от ЗДС, на искането на А. Джамуров за спиране на предварителното изпълнение на заповед № ДС-09-23/ 30.08.2023 на областния управител на Област Пловдив. За да постанови акта си, съдът е приел, че в искането не са наведени основателни доводи за възможност от допуснато по силата на закона предварително изпълнение, за жалбоподателя да настъпят значителни или трудно поправими вреди, които да са противопоставими на защитавания от закона обществен интерес. Прието е че твърденията в жалбата касаят законосъобразността на заповедта за изземване, като този въпрос не е предмет на производството, водено на основание чл. 166 от АПК. Липсвали нови факти и обстоятелства, настъпили след издаването на акта. В тежест на искащия спиране изпълнението на акта било да изложи фактическите обстоятелства и да представи доказателства, въз основа на които би могло да се направи обоснован извод за реална възможност за понасяне на имуществена или неимуществена вреда, която е значителна или трудно поправима. Така постановеното определение е правилно, като съобразено с приложимия материален закон и събраните в хода на производството доказателства относно наличието на факти и обстоятелства, обосноваващи възможността за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената пред съда заповед. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съдебен състав, в разпоредбата на чл. 80 ал. 3 от ЗДС, законодателят е предвидил, че обжалването на заповед за изземване на имот - държавна собственост не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго, това представлява изключение от общото правило в административното правораздаване, въведено в чл. 166, ал. 1 от АПК, че оспорването спира изпълнението. Самото производството по чл. 80 от ЗДС предполага наличието на важни държавни и обществени интереси, които трябва да бъдат защитени чрез незабавното изпълнение на издадения административен акт. Съгласно чл. 166, ал.4 във връзка с ал.2 АПК, основание за спиране на предварителното изпълнение е налице, когато то би причинило на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. Само такива по вид и значение вреди могат да противостоят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение. В конкретния случай, решаващият съдебен състав е обосновал извод за липса на доказателства относно възможността от настъпване на такива вреди за адресата на административния акт. При произнасянето си, съдът обосновано е констатирал липсата на основателни и доказани твърдения за наличието на възможност за настъпване на значими за производството вреди за жалбоподателя. Такива липсват и в частната жалба, станала повод за образуване на настоящото производство. Следва да се сподели становището, че искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт е обосновано главно с твърденията за неговата незаконосъобразност, което е извън предмета на проверка в производството с правно основание чл. 166 ал.4 от АПК. В това производство съдът не може и не следва да взема отношения по основния въпрос на съдебната проверка, свързан със спазване от страна на административния орган на приложимите материалноправни и процесуалноправни норми при издаване на засягащия интересите на жалбоподателя индивидуален административен акт. Оспорването по съдебен ред на решение на администрацията от правоимащо лице има за цел да изясни обективната истина, чрез събиране на относимите към производството доказателства, а от там и законосъобразността на предприетите в защита на обществения интерес действия. Това не може да доведе до уронване на престижа или доброто име на оспорващия, а до решаване на възникналия спор съобразно разписаните в закона правила със силата на пресъдено нещо, което има задължителен характер за участващите в производството страни. Възможността за настъпването на вреди по смисъла на чл. 166 ал.2 от АПК следва да се установи за адресата на акта, а не за трети за производството лица. Ако акта засяга техни законни права и интереси, т.е. ако са негови адресати, то е налице правна възможност лично и непосредствено да предприемат действия по тяхната защита. Данни за засегнати такива към настоящия момент по делото липсват, още повече, че в частната жалба се твърди, че стопанска дейност от роднините му се развива в близост до имота, а не върху него, което изключва възможността от настъпване на вредни последици за тях с изземването му. Ако се приемат за верни изнесените в частната жалба твърдения на Джамуров, че не е извършвал което и да е от описаните в оспорената пред съда заповед незаконни действия и предприемането на незаконни според лицето действия срещу него без да има вина и участие в незаконосъобразното поведение, в което го „обвиняват“, то се достига до извод, че по отношение на него не биха могли да настъпят каквито и да е вредни последици от установяване на владение върху имота от страна на собственика в лицето на държавата. Допуснатото по закон предварително изпълнение не прегражда пътя на защита на жалбоподателя, тъй като приложимите в случая правила на ЗДС и АПК не предвиждат прекратяване на съдебното производство поради изпълнението на оспорения пред съда административен акт. При евентуалната му отмяна, съответния административен орган ще бъде задължен да възстанови съществуващото преди издаването му правно положение, при съобразяване на настъпилите в резултат на незаконосъобразно поведение последици за засегнатите лица. При липсата на доказателства, от които да се направи обосновано предположение, че е налице опасност при изземване на процесния имот преди влизане в сила на оспорената пред съда заповед, А. Джамуров да претърпи значителна или трудно поправима вреда, решаващия съдебен състав на Административен съд – Пловдив правилно и обосновано е формулирал извод, че не са налице материално-правните предпоставки на чл. 166, ал. 4 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на оспорената пред него заповед. Оспореното пред настоящата касационна инстанция определение следва да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 във вр. с чл.236 АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение,