Определение № 4782 от 23.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3113/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Р. А. Г. от [населено място], общ. П., за отмяна на влезли в сила решение № 339 от 23.12.2022 г. по гр. д. № 670/2022 г. на Поповския районен съд и решение № 89 от 21.09.2023 г. по в. гр. д. № 151/2023 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 84 от 13.04.2023 г. по гр. д. № 670/2022 г. на Поповския районен съд. С първото решение е допусната съдебна делба на едноетажната еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 84 кв. м, построена в поземлен имот с кад. № *, с площ от 618 кв. м, за който е отреден УПИ *, с площ от 658 кв. м, в кв. 8 по регулационния план на [населено място], общ. П., между А. М. М., С. Е. М. и Р. А. Г., при квоти: 1/6 ид. част за А. М. М. и С. Е. М. и 5/6 ид. части за Р. А. Г., а с второто решение имотът е изнесен на публична продан. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като излага твърдения, че ищците в първоинстанционното производство А. М. М. и С. Е. М. са се легитимирали като съсобственици на процесния имот по силата на две прехвърлителни сделки, обективирани в нот. актове №№ 68 и 69 от 06.08.2018 г., сключени с неговия брат Г. Г. чрез пълномощник. При тяхното сключване прехвърлителят Г. Г. е представляван от А. А. Е., която се е легитимирала като негов пълномощник с фалшифицирано пълномощно. Поддържа, че на 30.07.2024 г. е получил писмо от МВнР, в което е посочено, че не потвърждават извършените консулски заверки № 6161, 6162 от 18.07.2018 г. на представеното пълномощно и същите не са извършени в Консулската служба при посолството на Р. България в [населено място]. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на молбата за отмяна от А. М. М. и С. Е. М., в който се излагат съображения, че същата е недопустима, респ. следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Производството за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания и по отношение на които страната, за която тези актове са неблагоприятни, не разполага с друг способ да защити правата си. На първо място молителят не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен при предвидена от закона процесуална субституция, каквато в случая няма (чл. 26, ал. 2 ГПК). Освен това съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН делбата, извършена без участието на някой от съделителите, е нищожна. Решението по нищожната делба не е пречка за извършване на делба между действителните собственици. Всеки от съсобствениците може да се позове на нищожността на делбата поради своето или на друг съсобственик неучастие в нея и да поиска да се извърши нова делба с участието на всички съсобственици. В този смисъл е и т. 7 от ППВС № 7/1973 г., която не е изгубила силата си. Наличието на друг предвиден в закона способ, по който молителят да защити правата си, изключва правния му интерес да иска отмяна на влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата поради неучастие на съсобственик. Ето защо подадената молба за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да заплати на ответниците по молбата сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 1000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,