Определение № 4416 от 17.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4692/2025 г.
ВКСIII гражданско отделение17.09.2026 г.докладчик Дора Михайлова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 11.09.2026 г. на Ц. А. С. да бъде освободена от заплащане на държавна такса. ПРЕДОСТАВЯ последна възможност на същата в 1 – седмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса по частната й жалба в размер на 7, 67 евро, като я предупреждава, че при неизпълнение в срок на тези указания тази частна жалба ще бъде върната. Определението, с което е отказано освобождаване от държавна такса, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с препис. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
С молба от 11.09.2026 г., допълнена с молба от 14.09.2026 г., Ц. А. С. е поискала да бъде освободена от заплащане на държавна такса от 7, 67 евро за производството по частната й жалба с вх. № 16053/24.07.2026 г. по описа на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси и разноски по производството. За да обоснове извод налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът преценява данните, отразени в декларацията по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, относими към възможността на страната за внасяне на суми за такси по производството. В настоящия случай Ц. А. С. е представила декларация, в която сочи, че: получава месечно възнаграждение от труд в размер на 1835, 68 евро; не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд или селскостопанска дейност; издържа от трудовото си възнаграждение едно дете; не притежава недвижимо имущество и парични влогове; притежава МПС, произведено през 2008 г.; притежава дялове в търговски дружества на стойност 7, 15 евро; както и че детето, което издържа, страда от заболяване, налагащо допълнителни периодични разходи от около 100 – 150 евро месечно. Посочила е, че месечно извършва погасителни вноски от 386, 20 евро по договор за кредит. Настоящият състав намира, че заплащането на държавна такса за производство по частната жалбата в размер на 7, 67 евро е в рамките на финансовите възможности на страната. За да обоснове този извод, съдът съобрази данните за съотношението между постоянните доходи на лицето и неговите разходи, съпоставяйки ги с ниския размер на дължимата такса. Воден от горното, съдът