Определение № 4102 от 16.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 108/2025 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.288 ГПК. Образувано е по молба на Прокуратурата на Република България (нататък и ПРБ) за изменение на постановеното определение № 3114/17.06.2025 г. по делото в частта за разноските. ПРБ твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като осъществената защита е само за изготвяне на отговор на касационната жалба и липсва фактическа и правна сложност на делото, поради което иска възнаграждението да бъде намалено, за да бъде съответно, разумно и пропорционално на оказаната правна помощ. Ответникът по молбата В. П. Р. я оспорва с доводи, че е неоснователна, тъй като по делото са събрани множество доказателства, които е следвало да бъдат обсъдени. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от страна по делото, поради което е допустима. При проучване на делото настоящият съдебен състав установи следното: С определение № 3114/17.06.2025 г. по гр.д. № 108/2025 г. на ВКС, IV г.о. настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, с което по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е присъдено обезщетение за неимуществени вреди. С въззивното решение е прието, че страните не спорят по установените от първата инстанция факти. Спорът пред въззивната инстанция се концентрира досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Т.е. до преценката на правното значение на релевантните към размера на обезщетението факти и обстоятелства. Касационното производство е образувано по касационна жалба на ПРБ с доводи, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди. ПРБ е поставила два правни въпроса – процесуалноправен и материалноправен, свързани с начина на определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с принципа за справедливост, установен с правилото на чл.52 ЗЗД след преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, на които установената съдебна практика придава правно значение, за да съответства размерът на обезщетението на претърпените вреди. Процесуалният представител на ответника е подала писмен отговор, с който е оспорила наличието на основания за допускане на касационно обжалване. ВКС е приел, че въпросите са обуславящи, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВС и ВКС. По основателността на молбата по чл.248 ГПК: При тези изводи настоящият съдебен състав приема, че доводите на ПРБ, които представляват възражение по чл.78, ал.5 ГПК, са основателни. Касационното производство е изчерпано с постановяване на определението по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване. В това производство са обсъдени два правни въпроса, по които има установена практика на ВС и ВКС, то не се отличава с фактическа и правна сложност. Същото се отнася и до обжалваното въззивно решение, в което както беше посочено, спорът се е свеждал единствено до справедливия размер на обезщетението. Настоящият съдебен състав взе предвид и решение на СЕС по дело C-438/22. Поради което искането за изменение на определението в частта за разноските е основателно. Настоящият съдебен състав намира, че следва да намали присъдените разноски до сумата 600 лева и да отхвърли искането за присъждане на разноски над този размер. Воден от изложеното и на основание чл.248 ГПК съдът