Определение № 242 от 28.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 577/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД срещу определение №260010 от 11.01.2021 г. по т.д.№728/2020 г. на АС Пловдив, поправено с определение за поправка на очевидна фактическа грешка №260080 от 16.02.2021 г. С обжалваното определение на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по а.х.д.№3659/2019 г. на АС София град. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се иска отмяната му. Ответникът по частната касационна жалба „Кукорево 3 Солар“ ЕООД навежда доводи за неоснователност на жалбата. „Национална електрическа компания“ ЕАД – трето лице помагач на страната на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД навежда доводи за основателност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния законов срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че искът на „Кукорево 3 Солар“ против „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД е за заплащане на сумата от 501 820.56 лв., представляваща сбор от дължими остатъци от цена на произведена и продадена електрическа енергия. Приел е, че един от основните спорни въпроси по делото е, дали през процесния период се е дължало изкупуване по преференциални цени на цялото количество електрическа енергия, произведено от ФЕЦ на ищеца или – само на количествата до НСП, като отказът на ответното дружество да изкупува произведена от възобновяеми източници електроенергия над НСП се основава на Решение №СП–3 от 06.03.2019 г. на КЕВР /определящо нетното специфично производство на електрическа енергия, като максимална граница, до която ще се изкупува енергията от възобновяемите източници/, което е обжалвано от ищеца и е образувано адм.д.№3659/2019 г. на АССГ. В светлината на изложеното е достигнал до извод, че решението по посоченото административно дело ще има значение за правилното решаване на спора по т.д.№728/2020 г. на АС Пловдив и предпоставката по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е налице. Определението е неправилно. Изразеното от въззивния съд становище е в противоречие с разрешението, дадено в определение №597 от 30.09.2019 г. по ч.т.д.№1628/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. В посоченото определение е акцентирано върху въведеното с разпоредбата на чл.13, ал.9 от ЗЕ предварително изпълнение /предварително действие/ на обжалваното пред АССГ решение на КЕВР, което изпълнение, макар и решението да е оспорено по съдебен ред, не може да бъде спряно – обжалването не спира изпълнението, а искането за спирането му е недопустимо. Счетено е, че решението на КЕВР - индивидуален административен акт и елемент от сложния фактически състав на правоотношението по доставка и изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници, е породило вече своето действие, съдът е длъжен да зачете това действие, а отмяната на акта не е факт, включен в спорното право, на което се основава искът. В този смисъл е достигнато до извод, че не е налице преюдициалност на изхода на административното дело по обжалване на индивидуалния административен акт по отношение на предявения иск за заплащане на цената за произведената електроенергия от възобновяем източник. Настоящият състав възприема даденото разрешение, поради което постановеното определение за спиране на производството поради наличие на висящо административно дело, следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,