Определение № 11559 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9594/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от Р. Я. Н., чрез проц. й представител адв. С. Чаушев, и е против определение № 5951 от 02 юли 2024 г., постановено по адм.д. № 1181/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 159, т. 4 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на Р. Я. Н., против удостоверение за търпимост № 15/15 ноември 2023 г., издадено от главния архитект на район „Централен“, Община Пловдив, както и в частта й против мълчалив отказ на община Пловдив по молба на Н. от 29 април 2024 г. за връчване на удостоверение за търпимост № 15/15 ноември 2023 г. за надстройка, в която е съсобственик; незаконна промяна на статута на ателиетата на IV етаж в „склад“ без съгласието на г-жа Н. като съсобственик; поетапно завършване на надстройката „от III етаж и блокиране на завършването на IV общ етаж според одобрени проекти“, поради недопустимост. Оставена е и без уважение молбата й за предоставяне на правна помощ и производството по делото е прекратено. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да прекрати производството по делото, образувано по жалбата, съдът е приел, че жалбоподателката няма правен интерес от обжалването, тъй като удостоверението за търпимост се издава в производство, в което страни са заявителят и административният орган. Удостоверението не засяга права и законни интереси на трети лица, в случая жалбоподателката, и не рефлектира негативно в правната й сфера, поради което за същата не е налице правен интерес от обжалването му. Посочил е, че удостоверението за търпимост не подлежи на оспорване. На такова подлежи само отказът за издаването му и то от заявителя, но не и от трети лица. Съдът е приел, че споровете между собствениците или съсобствениците в сградата, в която се намира строежът, за който е издадено удостоверението за търпимост не са разрешими с оспорване на удостоверението, като ползването на самостоятелните обекти от сградата и общите й части биха могли да бъдат предмет на граждански спор. Предвид факта, че в случая жалбата е недопустима, съдът е оставил и молбата за предоставяне на правна помощ без уважение. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел, че удостоверението за търпимост като обективиращо позитивни волеизявления, не подлежи на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. В административното производство по издаване на удостоверение за търпимост по реда на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, не участват заинтересувани лица. Това е така, защото това удостоверение няма доказателствена стойност и е непротивопоставимо спрямо трети лица, включително и за органите, които установяват и разпореждат премахване на незаконни строежи, както и то не представлява акт за узаконяване на съответния строеж. С оглед на това процесното удостоверение за търпимост не нарушава или застрашава права и законни интереси на частния жалбоподател, то би могло да има доказателствена стойност единствено пред нотариус при сключване на прехвърлителни сделки. Като се има предвид изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като за жалбоподателката не е налице активна легитимация и правен интерес да оспорва процесното удостоверение, поради което определението, като законосъобразно, следва да се остави в сила. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП се предоставя в два случая: когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. В конкретната хипотеза с оглед характера на производството не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита. По преценка на съда безплатната правна помощ се предоставя, като съгласно чл. 23, ал. 3 ЗПП съобразява представените от страната доказателства, установяващи доходите на лицето, имущественото му състояние, семейното и здравословно положение, възрастта, трудовата заетост и други. Видно от данните по делото частната жалбоподателка е представила документи от вида на изрично посочените в разпоредбата на чл. 23, ал. 3 ЗПП, въз основа на които съдът е направил извод, че същата формално отговаря на изискванията за предоставяне на правна помощ. Независимо от това, дори и при наличието на доказателства за влошено здравословно състояние на молителката, съдът има право да откаже правната помощ, когато констатира, че претенцията й е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима – чл.24, т.2 ЗПП. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд относно недопустимостта на жалбата срещу удостоверение за търпимост № 15/15 ноември 2023 г., издадено от главния архитект на район „Централен“, Община Пловдив, както и против мълчалив отказ на община Пловдив по молба на Н. от 29 април 2024 г. за връчване на удостоверение за търпимост № 15/15 ноември 2023 г. за надстройка, в която е съсобственик; незаконна промяна на статута на ателиетата на IV етаж в „склад“ без съгласието на г-жа Н. като съсобственик; поетапно завършване на надстройката „от III етаж и блокиране на завършването на IV общ етаж според одобрени проекти“ и в тази връзка правилно е приел, че е налице хипотезата на чл.24, т.2, пр. 3 ЗПП и на това основание е отказал предоставянето на правна помощ. Предвид, че обжалваното определение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав