Решение № 54 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3916/2013 г.

Решение № 54 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3916/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив моли да бъде отменено решение № 264/7.02.2013 г. по адм. д. № 2599/2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 091101575/28.06.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Пейчо Райков, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 091101575/28.06.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който е определен допълнителен данък по чл. 35 ЗДДФЛ (отм.) 2504,39 лв с лихви за 2004 г. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и предвид заключението на вещото лице счетоводител е приел, че не са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, които са основание за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК и определяне на данъчната основа от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. За да обоснове извода си, съдът е приел, че заключението не е оспорено от ответника и поради това следва да се кредитира от съда, с което е нарушил чл. 202 ГПК, който изисква експертизата да се обсъди наред с останалите доказателства по делото. Резултатът, определен от вещото лице включва налични средства към 1.01.2004 г. в размер над 33 000 лв., за което обстоятелство не са представени доказателства по делото. Твърденията на ревизираното лице не са достатъчни, за да се приеме начално салдо за периода в посочения размер щом не са представени доказателства за наличие на сумата в началото на периода. Правилен е изводът на органите по приходите, че за 2004 г. е налице превишение на разходите на семейството над приходите, поради което са налице условията на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и определяне на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 и 4 ДОПК. В съдебно заседание е представена декларация от Димитрийка Видолова, която е оспорена от ответника като съдържаща свидетелски показания. Съдът е приел, че по оспорването ще се произнесе с решението. След оспорването на декларацията от ответника ревизираното лице следваше да посочи лицето, подписало декларацията като свидетел предвид чл. 158, ал. 1 и чл. 57, ал. 2 ДОПК. В нарушение на цитираните разпоредби съдът е приел, че представените декларации установят, че разходите за престоите в Италия на ревизираното лице следва да бъдат спаднати от разходите за пътуванията в чужбина, изчислени в РА. Неоснователен е и доводът за неправилност на РА в частта, с която са изчислени разходи за пътуванията до Гърция за командировъчни и хотел. Видно от РА в него са изчислени дните на престой в чужбина на ревизираното лице като са спаднати дните на влизане и излизане в страната, поради което за пътуванията в Гърция не са начислени такива разходи, а определените 52 дни престой в чужбина и разходи за тях са от пътуванията в Австрия, Италия, Сърбия и Черна гора. Събраните по делото доказателства не оборват фактическите констатации в РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК и съдът необосновано е приел, че определените в РА задължения по чл. 122, ал. 2 ДОПК са неправилно определени и неправилно е отменил РА.. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 290,26 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,