Определение № 8639 от 05.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. С. С. от [населено място], общ. Гоце Делчев, чрез представител по пълномощие – адв. К. Богданова от Адвокатска колегия – Благоевград против Определение № 3622/29.07.2025 год., постановено по административно дело № 1522/2025 год. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставено без уважение искане на Б. С. за спиране на изпълнението на Решение № 1040-01-850/04.07.2025 год. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Благоевград. Твърди се, че оспореното определение е незаконосъобразно, доколкото се оспорва извода на съда, че от страна на жалбоподателката не са доказани значителни или трудно поправими вреди. В тази връзка е заявено, че липсата на доходи за отглеждане на двете й деца не е обстоятелство, което се нуждае от доказване. Заявено е и твърдението, че приходът на жалбоподателката е много под минималния жизнен доход и прихващането накърнява основни права, регламентирани в чл. 4, ал. 14 от Конституцията на Република България. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното Определение № 3622/29.07.2025 год. по адм. дело № 1522/2025 год. по описа на Административен съд – Благоевград. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът – директор на ТП на НОИ, гр. Благоевград не изразява становище по оспорването. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по жалба на Б. С. С. срещу Решение № 1040-01-850/04.07.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което се потвърждават Разпореждане № РВ-3-01-01912499 от 19.05.2025 год. и Разпореждане № РВ-3-01-01912560 от 19.05.2025 год., издадени от упълномощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Благоевград и срещу Решение № 1040-01-854/07.07.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което се потвърждава Разпореждане № РВ-3-01-01912455 от 19.05.2025 год., издадено от упълномощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Благоевград. Във връзка с така подадената жалба против два административни акта, с Определение № 3607/29.07.2025 год., постановено по административно дело № 1522/2025 год., състав на Административен съд – Благоевград е разделил производството по оспорването на Б. С., като производството по адм. дело № 1522/2025 год. е продължило по жалбата против Решение № 1040-01-850/04.07.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което се потвърждават Разпореждане № РВ-3-01-01912499 от 19.05.2025 год. и Разпореждане № РВ-3-01-01912560 от 19.05.2025 год., издадени от упълномощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Благоевград. При така очертания предмет на оспорване, първоинстанционният административен съд е установил, че в сезиращата жалба е заявено особено искане за спиране на изпълнението на обжалваното разпореждане. След анализ на относимите правни норми, съдът е формирал извод, че в случая по искането за спиране е приложима общата разпоредба на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 на АПК, а не тази на чл. 118а, ал. 2 от КСО, препращаща към условията по чл. 117, ал. 2 и ал. 4 от КСО за спиране от административния орган на изпълнението на разпорежданията по чл. 114 от КСО. В този смисъл е посочил, че при допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт, предварителното изпълнение може да бъде спряно от съда, като в тежест на оспорващия е да установи наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК, а именно възможността от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на оспореното разпореждане, съдът е приел, че от страна на оспорващия не са наведени твърдения за настъпване на значителни и/или трудно поправими вреди, както и че не са ангажирани доказателства за наличие на противопоставим и надделяващ личен интерес за жалбоподателката. Определението е валидно, допустимо и правилно. Споделими са правните изводи на първоинстанционния административен съд, относно приложимостта на общия ред за спиране на предварителното изпълнение по чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК, доколкото специалния такъв, предвиден в чл. 118а, ал. 2 от КСО е допустим само за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в", каквото настоящото не е. В случая няма спор, че чл. 118а, ал. 1 от КСО указва, че обжалването пред съда на решенията на ръководителя на ТП на НОИ, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им, т.е. предварителното изпълнение на акта на директора на ТП на НОИ подлежи на предварително изпълнение по силата на цитираната правна норма. В разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК е указано, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, в случай на доказана възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Следва да се има предвид, че допуснатото предварително изпълнение по силата на закона презумира наличието на предпоставките, визирани в чл. 60, ал. 1 от АПК, като за спирането му се изисква настъпване на значителна или трудно поправима вреда за адресата, която се преценява от съда във всеки конкретен случай. За целта, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вероятността за настъпване на твърдени от него вреди от изпълнението, за да се извърши от страна на съда надлежна и законосъобразна преценка дали същите съставляват значителни такива, което да обоснове спиране изпълнението на акта. В тежест на страната поискала спиране на предварителното изпълнение, е да докаже наличието на противопоставим и надделяващ личен интерес над презумирания обществен такъв. Видно от иницииралата първоинстанционното производство жалба, при заявяване на искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспореното разпореждане, от страна на жалбоподателката нито са заявени конкретни твърдения за възможното настъпване на значителни или трудно поправими вреди, нито са ангажирани доказателства в този смисъл. С оглед на това, правилен и обоснован е извода на съда, че искането за спиране не е обосновано с конкретни твърдения, нито е подкрепено с надлежни доказателства. Едва с частната жалба против постановения първоинстанционен съдебен акт, от страна на частната жалбоподателка са заявени твърдения са възможното настъпване на значителни вреди от предварителното изпълнение на административния акт – липсата на средства за отглеждане на двете й деца, като пред касационната инстанция е ангажирала и доказателства (декларация за семейно и имуществено състояние, както и удостоверения за раждане на децата). По повод така заявените твърдения и ангажирани доказателства следва да бъде съобразена забраната за нови фактически установявания по чл. 220 от АПК, съгласно която, касационната инстанция следва да прецени прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното определение. Съобразявайки горните факти и обстоятелства, правилно при липса на доказана възможност за причиняване на оспорващата значителна или трудно поправима вреда, първоинстанционният административен съд е отхвърлил искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на разпореждането на директора на ТП на НОИ – Благоевград. Определението не страда от заявените с частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,