Определение № 259 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1214/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от Ю. К. Т., Е. К. Т., Н. К. Т. – Н., А. А. Т., всички чрез адв. К. Б. срещу определение № 3370/21.12.2021 г.по в.ч.гр.дело № 3298/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК на адв. Б. за изменение на решението на САС от 04.11.2021 г. по в.ч.гр.дело № 3298/2021 г. в частта за разноските. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Искането е да се отмени определението и вместо него се постанови друго, с което в полза на жалбоподателите се присъди сумата 200 лв. разноски по делото за производството пред Софийски апелативен съд. Ответникът по частната жалба В. А. Ж., действащ като ЕТ”В. Ж.-Шанс” не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение № 1131/04.11.2021 г. по в.ч.гр.дело № 3298/2021 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 350/28.07.2021 г. по гр.дело № 473/2021 г. на Благоевградския окръжен съд, с което в производство по реда на чл.521,ал.3,вр.чл.436 ГПК е отменено Постановление за определяне равностойността на движима вещ от 30.03.2021 г. по изп.дело № 37/2018 г. по описа на ЧСИ Ш. Дервиш, с рег. № 796 на КЧСИ с район на действие ОС Благоевград и е определена парична равностойност към 06.02.2018 г. на товарен автомобил м.”Шкода Европа 100” с рег. номер на МПС в размер на 4 400.06 лв. на основание чл.521,ал.2, вр. чл.521,ал.3 ГПК и е осъден ЕТ”В. Ж. – Шанс” да заплати на Ю. К. Т., Е. К. Т., Н. К. Т.-Н., А. А. Т., всички наследници на К. Ю. Т. сумата 625 лв. разноски в производството. Решението на Софийски апелативен съд е постановено по подадена въззивна частна жалба от В. Ж., действащ като ЕТ”В. Ж.-Шанс”. В същото решение е прието, че искането в отговора на въззивната жалба, депозиран от Ю. К. Т., Е. К. Т., Н. К. Т.-Н. и А. А. Т., представлява обжалване на постановеното решение на Окръжен съд Благоевград, което е заявено след изтичане на срока за обжалване на решението съгласно чл.521 ГПК. С оглед на това искането е оставено без разглеждане като недопустимо. С молба вх. № 20563/16.11.2021 г. Ю. К. Т., Е. К. Т., Н. К. Т.-Н. и А. А. Т., чрез адв.К. Б. са поискали изменение на въззивното решение в частта за разноските, като в полза на молителите се присъдят разноски в размер на 200 лв., направени пред САС и представляващи платено от тях адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение решението на САС по гр.дело № 3298/2021 г. в частта на разноските. Прието е, че производството по делото е приключило с потвърждаване на решението на първоинстанционния съд и подадените жалби са оставени без уважение, поради което и двете страни по делото са упражнили неоснователно правото си на жалба, че това изключва основанията за прилагане на принципа за компенсиране на направените разноски пред въззивната инстанция. Прието е още, че по аргумент от чл.78, ал.2 ГПК следва да се приеме, че разноските по делото остават в тежест на страните, които са ги направили. Въззивният съд е приел, че в приложения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от адв. Б. липсва разграничение на нейното претендирано възнаграждение съобразно защитата по подадената от нея въззивна жалба и съобразно защитата срещу въззивната жалба на ответника. Посочил е, че такова разграничение не е направено никъде в рамките на делото пред САС. Приел е, че липсват данни за поотделно определяне на разноските, уговорени със страната с оглед извършени процесуални действия по подадената от ищеца въззивна жалба и действията по жалбата на ответника. Формиран е извод, че начисляването на разноски от съда в полза на страната само за отхвърлената жалба на насрещната страна, при така установеното като договореност между пълномощника и представляваната страна, би излязло извън пределите на отговорността за разноски, а по същество би представлявало разграничаване на разноските едва в производството по чл.248 ГПК само по искане на пълномощника на едната страна. Посочил е, че подобно разграничение липсва в договореностите между страна и пълномощник, съответно и изчисленията на съда на база съразмерност на интересите биха били произволни. При тези съображения е изведен извод, че не са налице основания за изменение на постановеното решение от 04.11.2021 г. в частта за разноските и молбата по чл.248 ГПК на адв. Б. следва да бъде оставена без уважение. Обжалваното определение е правилно. Изводът на въззивния съд за недължимост на претендираните разноски от жалбоподателите, съответно за неоснователност на молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е съобразен с приложимите процесуални норми. Както се посочи с въззивното решение от 04.11.2021 г. по в.ч.гр.дело № 3298/2021 г. на САС по подадена въззивна частна жалба от В. Ж., действащ като ЕТ”В. Ж.-Шанс” е потвърдено решението от 28.07.2021 г. по гр.дело № 473/2021 г. на Благоевградския окръжен съд. Със същото решение е оставена без разглеждане частната жалба на Ю. Т., Е. Т., Н. Т.-Н. и А. Т., озаглавена насрещно искане против същото решение на Благоевградския окръжен съд. С оглед отхвърляне на въззивната частна жалба на В. Ж., действащ като ЕТ”В. Ж.-Шанс” и оставената без разглеждане частна жалба на Ю. Т., Е. Т., Н. Т.-Н. и А. Т. разноските по делото следва да бъдат понесени така както са направени от страните, в какъвто смисъл са и изводите в обжалваното определение. В приложения списък на разноските, направени от жалбоподателите във въззивното производство/л.16/ и договор за правна защита и съдействие на адв. Б. не е направено разграничение съобразно защитата по подадената от тях въззивна жалба и защитата срещу въззивната жалба на ответника. От приложените по въззивното дело доказателства не се установяват данни поотделно да са определени разноските, уговорени от Ю. Т., Е. Т., Н. Т.-Н. и А. Т. с оглед извършени процесуални действия от адв. К. Б. по подадената от В. А. Ж. в качеството на ЕТ”В. Ж.-Шанс” гр.Г.Д. жалба и процесуалните действия по жалбата на посочените лица. Посочената липса на данни за поотделно определяне на разноските за извършени процесуални действия от адвокат-пълномощника на жалбоподателите по подадената от и срещу тях жалба не дава възможност за разграничаване на разноските и в производството по чл.248 ГПК. С оглед на изложеното съдът приема за правилен извода на въззивния съд за неоснователност на молбата на жалбоподателите за изменение на постановеното решение на САС от 04.11.2021 г. в частта за разноските. Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о