Определение № 144 от 05.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1925/2019 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за допълване на постановеното по делото определение №248/10.04.2020г. чрез присъждане на направените разноски в касационното производство- платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Ответникът по молбата Б. Л. П., чрез адв.П.В. намира искането за неоснователно. Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Няма спор в съдебната практика, че представянето на списък по чл.80 ГПК е условие за допустимост на молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските съгласно чл.248 ГПК, но не и в хипотезата на допълване, когато съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски. Разгледано по същество искането е основателно. С постановеното по делото определение по чл.288 ГПК съдът не допуска касационно обжалване на решение №24 от 21.03.2019г. по в.т.д. №22/2019г. на Апелативен съд- Бургас в обжалваната част, с която е потвърдено решение №357 от 01.11.2018г. по т.д.№56/2018г. на Окръжен съд-Бургас в частта, с която е отхвърлен искът на Б. Л. П. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 29.09.2017г. ПТП за разликата над 10 000 лева до претендираните 40 000 лева, както и законната лихва върху тази сума. С отговора на касационната жалба ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, чрез адв.адв.М. С. е претендирал разноски за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение, като са приложени анекс №8 към договора за правно обслужване между дружеството и адв.М. С. за процесуално представителство пред касационната инстанция по обжалване на решението по в.т.д.№22/2019г. на АС-Бургас, при договорено възнаграждение от 1 400 лева, както и платежно нареждане за плащане по банков път на процесната сума /по процесната щета/. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че се установява договарянето и реалното плащане на претендираното от „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД адвокатско възнаграждение, поради което и искането за присъждане на направените по делото разноски в общ размер от 1 400 е основателно. Неоснователно е възражението на ответната страна по чл.78, ал.5 ГПК, като съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото договореното и платено адвокатско възнаграждение не е прекомерно, като същото е под минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентирани с Наредба №1/2004г. /чл.7, ал.2, т.4/. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение