Определение № 3882 от 15.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 950/2026 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК и е образувано по молба на А. П. С., чрез адв. П. А., с искане да бъде изменено постановеното по делото определение № 2750//27.05.2026г., в частта с която в негова тежест са възложени разноските за платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС. В молбата са изложени съображения, че с оглед разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК разноските по делото следва да останат в тежест на страните, така както са направени, предвид характера на правния спор и обстоятелството, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е и на двамата съпрузи. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78, ал.5 ГПК. От насрещната страна – К. С. Т. е постъпил отговор, чрез адв.Ц. П., с който се оспорва основателността на искането. Върховният касационен съд намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за допустима като подадена в законния срок. Същата е частично основателна по следните съображения: С определението, чието допълване се претендира ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на С. срещу решение № 7281/ 01.12.2025г. по в. гр.дело № 2755/2025г. на СГС, ГО, ІІІ въззивен брачен състав в частта относно произнасянето на въззивния съд по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между А. С. и К. С. С. (Т.) и е прекратил производството в тази част. Съдът не е допуснал до касационно обжалване решение на СГС в частта отнасяща се до произнасянето на въззивния съд относно упражняването на родителските права. С оглед този резултат ВКС е присъдил в полза на ответницата по касация сумата 1 500 евро – разноски в касационното производство за платено адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 04.03.2026г., удостоверяващ плащането им в брой. Съдът не възприема поддържаната от молителя теза за процедиране в конкретния случай по правилото на чл. 329, ал.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба в брачния процес критерият, въз основа на който се разпределя отговорността за разноски пред първата инстанция, е вината за разстройството на брака. Според чл. 329, ал.2 ГПК обаче при отхвърляне на иска за развод, както и при обжалване на решението разноските се определят по реда на чл. 78 и 78а ГПК. В ТР № 3/27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. ОСГК на ВКС се разясни, че в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно, като когато касационното обжалване не бъде допуснато, касаторът следва да плати направените от ответника по жалбата разноски, какъвто е и настоящият случай. Този състав намира за своевременно, направеното в молбата по чл. 248 ГПК възражение на молителя по чл. 78, ал.5 ГПК. Съгласно установената практика, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се преклудира с приключване на устните състезания само когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, преди приключването му. За възражението за прекомерност сроковете посочени в чл. 80 ГПК не се прилагат, когато страната поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него, включително в производството по чл. 288 ГПК (определение № 36/ 26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/ 2014 г. на І ГО, определение № 60180/23.06.2021г. по гр. д. № 562/2021г. на IV ГО на ВКС и др.). Възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение 1 500 евро е и основателно. Съгласно мотивите към ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, прекомерност по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК е налице, когато съдът установи несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. В случая съставът на ВКС след като съобрази естеството на правния спор-предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете на страните, неговата не висока фактическа и правна сложност и извършените от процесуалния представител на ответницата по касация действия по осъществяване на защитата (изготвяне на мотивиран отговор на касационната жалба, с изложени съображения за нейната частична недопустимост, за липсата на основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователността й, без явяване в открито съдебно заседание) установи несъответствие между размера на претендираното възнаграждение 1 500 евро и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. С оглед разпоредбата на чл.36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗАдв, както и при зачитане на решението на СЕС по дело С-438/2022г. ВКС намира, че адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер 800 евро отговаря на критериите за разумност и пропорционалност и се явява справедливо и обосновано, с оглед установените в съдебната практика критерии и най-вече предвид процесуалните действия, извършени от адвоката, които не са налагали допълнителна подготовка и спешност при извършването. Предвид това молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде частично уважена, като на ответницата по касация се присъдят разноски за касационното производство в размер 800 евро, вместо присъдените с определението по чл. 288 ГПК реално заплатени 1 500 евро. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение