Определение № 512 от 23.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2366/2016 г.

Производството е по чл.282 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], чрез адв.Б.К. за спиране на изпълнението на решение № 338/31.10.2016г. по в.т.д. № 507/2016г. на Пловдивски апелативен съд, поправено с решение № 343/02.11.2016г. по с.т.д., в частта, с която след частична отмяна на решение № 137/08.04.2016г. по т.д. № 141/2014г. на Пловдивски окръжен съд молителят е осъден да заплати на „П. И. /О./ И..“ Б. В. острови, с рег. № 409888 сумата от 40 000 евро, дължима на отпаднало основание – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, след разваляне на сключен между страните Договор за покупко-продажба от 11.09.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 40 000 евро от датата на завеждане на исковата молба – 17.11.2014г. до окончателното й изплащане, срещу което въззивно решение е подадена касационна жалба по пощата на 07.11.2016г. при връчено съобщение за изготвено въззивно решение на 07.11.2016г. Касационната жалба отговаря на изискванията по чл.283 и чл.284 ГПК. С платежно нареждане от 22.11.2016г. молителят е внесъл обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК в размер на присъдената с обжалваното решение на П. сума от 78 233,20 лв. / левова равностойност на 40 000 евро/, която сума е постъпила по набирателната сметка на ВКС съобразно удостоверение от 23.11.2016г. от гл.специалист – счетоводител при ВКС. Налага се извод за основателност на молбата за спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд