Определение № 8752 от 23.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9231/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. В., чрез процесуалния му представител, срещу Определение № 6683/18.06.2025 г., постановено по адм. дело № 536 от 2025 г. на Административен съд - Варна. С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Насрещната страна - кмета на район Одесос гр.Варна в писмено становище чрез процесуален представител мотивира становище за неоснователност жалбата. Върховният административен съд, IV-то отделение в настоящият съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на частната жалба намира, че същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 1 АПК Административен съд - Варна е оставил без разглеждане жалбата на В. В. против мълчалив отказ на кмета на район „Одесос“ при община Варна по искане вх. № ОСИСД25000711ОД/ 27.01.2025 г. за съставяне на Протокол и за прекратяване на наемното провоотношение за общински имот по реда на чл. 21, ал. 1, т. 3 от Наредбата на ОбС за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища и е прекратил производството АД № 536/ 2025 г. по описа на АдмС - Варна, XV състав поради недопустимост на жалбата Мотив за крайния извод на съда е, че жалбоподателя жалбоподателят няма правен интерес от оспорването, тъй като Наредбата на ОбщС за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища не му дава такива права да сезира общинските органи за прекратяване на наемните правоотношения между община Варна и наемателя в хипотезата на чл. 21, ал. 1, т. 3 от посочената Наредба. Според посочената разпоредба: „Наемните правоотношения се прекратяват поради:....3. Нарушаване на добрите нрави при получаване на Протокол от Общото събрание на входа, съгласно ЗУЕС, или извън случаите на етажна собственост с Протокол за системни нарушения на районната администрация и органите на реда..“ и е недопустимо провеждането на съдебно производство за проверка на законосъобразността й по реда на АПК. Определението е правилно. Правните изводи на съда са законосъобразни и при постановяването им не е нарушен приложимия закон. При установените фактически обстоятелства по делото, съдът правилно е приел, че оспорвания мълчалив няма белезите на индивидуален административен акт и по съществото си реда за търсената правна защита не е този по АПК като се има предвид, че жалбоподателя не е страна в наемното правоотношение, чието прекратяване се иска. Наведените в частната жалба доводи за отмяна не са от такъв характер, че да променят вече направените изводи от първоинстанционния съд. По изложените съображения обжалваното определение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, четвърто отделение,