Определение № 22 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3173/2020 г.

Горепосоченото дело е образувано по подадена от Община Смолян касационна жалба срещу въззивно решение № 20264 от 24.07.2020 г. по в.гр.д. № 291 от 2019 г. на Смолянския окръжен съд. По молба на касатора с определение № 128 от 28.10.2020 г. на основание чл.282, ал.2 ГПК е спряно изпълнението на обжалваното решение. Спирането е допуснато след внесено от молителя обезпечение на иска по чл.109 ЗС в размер на 1000 лв. С определение № 489 от 17.12.2020 г. по настоящото дело ВКС, ГК, първо г.о. не е допуснал касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд по иска с правно основание чл.109 ЗС, а е оставил без разглеждане касационната жалба срещу решението по иска за заплащане на сумата 1020 лв. С молба вх.№ 125 от 08.01.2021 г. [община] е поискала връщане на дадената като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК сума- 1000 лв. Насрещната страна В. М. У. е била уведомена за тази молба и в дадения й от съда срок не е взела становище по нея. Предвид на изложеното молбата на [община] за връщане на дадената като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК сума 1000 лв. е основателна и следва да се уважи. Налице са предпоставките за връщане на тази сума: с постановяване на определението от 17.12.2020 г. на ВКС, ГК, първо г.о. касационното производство срещу решението по иска с правно основание чл.109 ЗС е приключило, а ищцата по делото не е представила доказателства за предявен от нея иск за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение на обжалваното въззивно решение в двуседмичния срок по чл.282, ал.4 ГПК и не е възразила срещу връщането на внесеното обезпечение. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия