Определение № 989 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 530/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., понастоящем в Затвора [населено място], срещу Определение № 27380/14.08.2025 г., постановено по адм. дело № 8413/2025 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ по образувано производство по негова искова молба подадена срещу АССО, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 000 евро. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Административен съд – София- област, с писмено становище оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по повод подадена от Г. В. К. искова молба, с която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. в размер на 1 000 000 евро, които вреди са му причинени от правораздавателна дейност. С исковата молба е поискано и освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ по делото. С оспореното в настоящото производство определение съдът приел по отношение на искането за предоставяне на правна помощ по делото, че производството е по реда на чл. 203 от АПК, като по него законодателят не е предвидил задължителна адвокатска защита. Съдът е направил заключение, че от материалите по делото не би могло да се направи извод, че интересите на правосъдието изискват процесуално представителство на К..Прието е, че интересите на правосъдието не налагат адвокатска защита съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, поради което искането за предоставяне на правна помощ е отхвърлено. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Видно от съдържанието на чл. 21 ЗПП искането за предоставяне на правна помощ е в хипотезата на чл. 21, т. 3 ЗПП, при което решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия. Условията за предоставяне на правна помощ за представителство, като част от системата за правна помощ по чл. 21, ал. 3 ЗПП, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл. 23, ал. 1 ЗПП), са определени в относимата част на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП, в хипотезата по чл. 21, т. 3 правна помощ не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая, съдът правилно е приел, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на Г. В. К. (чл. 24, т. 1 от ЗПП) и интересите на правосъдието не го налагат. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2 препраща към тях. К. е изготвил и уточнил исковата си молба, която е редовна, поради което интересите на правосъдието не налагат адвокатска защита съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ. При така изложените доводи, постановеното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,