Определение № 82 от 21.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 284/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В едномесечния преклузивен срок по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК от постановяване на необжалваемото определение в производството по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решението по в.гр.д.№ 12366/2015 г. на СГС, ІV „Г“ състав на ГО и касаторът [фирма] е осъден да заплати 1432 лв. съдебни разноски за касационната инстанция, от него е подадена молба за изменение на определението в частта за разноските, присъдени в полза на насрещната страна [фирма]. В молбата се поддържа, че присъденото възнаграждение за защита от юрисконсулт надхвърля максималния размер, определен по реда на чл.37 ЗПП във вр.чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Претендира се намаляването му до размер на 300 лв. [фирма] не е взело становище по искането за изменение. След преценка на данните по делото и доводите на молителя Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., намира следното: Молбата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна и се явява процесуално допустима. С оглед особеностите на производството по чл. 288 ГПК и невръчване на препис от отговора на касационната жалба, с който е заявено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, страната разполага според трайно установената съдебна практика с възможност да заяви възражение за прекомерност на поисканото възнаграждение в срока и по реда на чл.248 ГПК. С определението от 25 октомври 2017 г. по т.д.№ 284/2017 г. на ВКС, състав на Второ т.о., не е допуснато до касационен контрол решението по въззивно гр.д.№ 12366/2015 г. на СГС и жалбоподателят е осъден да заплати 1432 лв., представляващи съдебни разноски за касационната инстанция, които включват юрисконсултско възнаграждение в претендирания с отговора на касационната жалба размер. Съгласно чл.78 ал.8 ГПК в редакцията му от 24 януари 2017 г. – бр. 8 на ДВ размерът на присъденото възнаграждение в полза на юридическо лице, защитавано от юрисконсулт, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП, а в случая той е 450 лв. съгласно чл.25 ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл.37 ЗПП. Пред вид фактическата и правна сложност на спора, обема на работа по подготовката на отговора на жалбата и приключването на производството пред касационната инстанция с определение по чл.288 ГПК настоящият съдебен състав намира искането за намаляване на възнаграждението за основателно поради прекомерност. Присъдената сума 1432 лв. следва да бъде намалена на 300 лв. По изложените съображения искането за изменение на определението в частта за разноските следва да бъде уважено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.248 ГПК