Решение № 249 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8080/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Л. Д., жив. в гр. София, срещу решение №15055/02.05.2025 г. по адм.дело №9210/2024 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №1/28.08.2024 г. на Управителния съвет (УС) на Института на дипломираните експерт счетоводители (ИДЕС). Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, иска отмяната на съдебното решение и отмяна на решение №1/28.08.2024 г. на УС на ИДЕС. Ответникът по касационна жалба - УС на ИДЕС, чрез процесуален представител, в писмен отговор и съдебно заседание, иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за производството пред ВАС съгласно представения списък. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: АССГ, за да постанови обжалваното решение, е взел предвид, че с оспореното пред него решение на УС на ИДЕС на основание чл.42, ал.1 от Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) е оставена без уважение жалба вх.№40/30.07.2024 г., подадена от П. Л. Д. срещу решение №7/27.06.2024 г. на Дисциплинарния съвет (ДС) на ИДЕС, с което му е била наложена дисциплинарна мярка по чл.40, ал.3, точка 4 от ЗНФО "Предупреждение за изключване от ИДЕС". АССГ е взел предвид задължителното за него влязло в сила определение №1506/18.02.2025 г. по адм.дело №11052/2024 г. на Върховния административен съд, пето отделение, според което постъпилата жалба на Д. срещу решението на УС на ИДЕС преди изменението на ЗНФО в ДВ бр.79/17.09.2024 г. е допустима независимо от последвалите изменения на закона и следва да се разгледа, като съдът се произнесе по съществото й срещу оспорения с нея административен акт. АССГ е приел, че решението УС на ИДЕС е постановено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 АПК. Прието, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарната мярка, както и че са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. АССГ е изложил мотиви за правилно приложение на материалното право - Д. като регистриран одитор не е изпълнил задължението си по чл.31, ал.1, т.7 ЗНФО и чл.8, т. 8 от Устава на ИДЕС за представяне на единен годишен отчет (ЕГО) за отчетния период 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г., като крайният срок за представянето му е бил 31.01.2024 г. Д. е подал в този срок писмен документ, но не по реда, указан в чл.8, ал.8 от Устава на ИДЕС, тоест на електронната платформа посредством персонален код на регистриран одитор и подаденият от него писмен документ не отговаря на нито едно от изискванията, въведени с раздел III, буква А от Правила за отчитане на дейността на регистрираните одитори. В този смисъл не е изпълнено задължението за подаване на ЕГО съгласно изискванията на ЗНФО, Устава на ИДЕС и Правилата за отчитане на дейността на регистрираните одитори. Изложени са доводи, че наложената дисциплинарна мярка е правилно индивидуализирана, съответно на характера и тежестта на нарушението, степента на обществената му опасност, последиците от него, формата на вината и цялостното поведение на жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването за предубеденост на съдията - докладчик в АССГ. Без конкретизация е оплакването, че същият е разглеждал идентичен спор между същите страни. В случай, че касаторът има предвид отмененото определение за прекратяване на производството поради недопустимост на жалбата, същото не попада в основанията за отвод по чл.22, ал.1, т.5, пр.1 ГПК, тъй като прекратяването на производството не е решаване на делото по същество по смисъла на този текст. Именно и затова след отмяна на прекратителното определение делото не се връща на друг състав, както е при отмяна на първоинстанционно решение с връщане на делото за ново произнасяне. Липсва и твърдяното от касатора основание по чл.22, ал.1, т. 6 ГПК за отвод поради това прекратително определение, тъй като в него не взето становище по същество на спора. Оплакването за неправилно тълкуване на понятието "системност" от съда не кореспондира с горецитираните мотиви на съдебното решение, в което това понятие не е употребено, а е разсъждавано по конкретно единично деяние. Мотивите на ДС при индивидуализацията на дисциплинарната мярка също са свързани с конкретни предходни нарушения, от които е направен извод за "трайна " склонност към неизпълнение на задълженията, което понятие е разбираемо и не е от наказателното право, както твърди касаторът. Неоснователно е оплакването, че УС на ИДЕС е излязъл извън правомощията си. Същият се е произнесъл по жалбата срещу решението на ДС на ИДЕС в съответствие с чл.42, ал.1 ЗФНО. Решението на УС е мотивирано, тъй като се е произнесъл по всички оплаквания в жалбата на Д. на първите шест страници, а на следващите седем е проверил служебно всички основания по чл.146 АПК за оспорване на решението на ДС на ИДЕС. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на АССГ за неотносимост към предмета на спора на доводите, свързани със системата за подаване на ЕГО, доколкото жалбоподателят не твърди обективни проблеми с подаване на ЕГО на електронната платформа, а развива съображения за незаконосъобразност и липсата на сигурност на същата платформа. Невярно е твърдението му, че съдът е кредитирал експертиза по друго дело, тъй като тази експертиза е само спомената като представена в абзаца, в който е обяснено, че възраженията на жалбоподателя към електронната платформа са неотносими към предмета на делото. Тъй като касационният съд е длъжен и служебно да провери приложеното от АССГ материално право съгласно чл.218, ал.2 АПК настоящият съдебен състав намира, че решението е съобразено с цитираната в него разпоредба на чл.31, ал.1 т. 7 ЗНФО (редакцията към процесния отчетен период) и е обоснован изводът на съда за неизпълнение от страна на Д. на задължението му по този законов текст за ежегоден отчет не дейността му в съответствие с правилата по чл.71, ал.3, т.4 ЗНФО, поради което мотивите му не следва да се повтарят на основание чл.221, ал.2, изр. второ АПК. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят претендираните разноски в молбата - списък за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева без ДДС, което е част от заплатената от от него сума по банков път на 29.09.2025 г., с равностойност от 306,78 евро, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение